Живот, Новини

Хляб и чубрица

Вместо фейлетон

Повярвах, че съм доста сръчен в работата си и поисках повишение на заплатата от шефа. Да, но той явно не мислеше така. Вместо да почувствам как ръцете ми се вълнуват от докосването на шумолящи банкноти, почувствах заповедта за уволнение. На изпроводяк с усмивка шефът ми рече:
– На твоята служба ще назнача друг. Дори ще бъде с по-малка заплата от твоята досега! А ти, щом не ти стигат парите, търси си друго място за хляба!
Рече и отсече! После, като се размислих, и ядът, кипящ у мен, премина, осъзнах, че шефът е прав. Та кой съм аз? Един жалък никаквец! Не стига, че благороден, шефът ми даваше хляб в ръцете, пък аз като неблагодарник се осмелих да поискам и чубрица. Отгоре на това и сол ми се прииска. Ама, че нагло говедо! Това съм аз! На шефа да не му е лесно!? Ако започне да угажда на всички служители, фирмата му като нищо ще фалира.
Сега работя на друго място. Дори с по-малка заплата отпреди. За хляб има. За чубрица и сол не…
Но в извън работно време обикалям контейнерите за боклук и търся ценни предмети. Какво ли не изхвърлят хората там… На това с право му казват –„От пиле мляко има!” Щом успея да събера хартия и желязо, ги предавам на вторични суровини. Така събирам пари за чубрица. За сол обаче няма. Пък и защо ли!? Солта е вредна! Така твърдят поне лекарите. Щом го казват, значи е истина. Затова сега съм доволен, имам всичко. Синьо небе, слънце, хляб и най-важното – чубрица!

Васил Софин

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*