Култура, Новини, Туризъм

Хор „Рилска песен” гастролира в Румъния

Снимка: архив

Хор „Рилска песен” бе поканен да участва на 13 май в международния фестивал за хорова църковна музика Lumina Din Lumina /„Светлина от светлина”/ в Гюргево, Румъния.
Това наложи диригентът Борис Георгиев да насочи вниманието на хористите върху тази част от репертоара. Започнаха усилени репетиции. Наблюдавах поведението на диригента. Когато забелязах в очите му светещи пламъчета, разбрах, че той е доволен от постигнатото. Освен песнопенията, които трябваше да изпълним, той реши да направи и малък подарък на румънските организатори и зрители, като съставът ни подготви и „Хор на евреите” от „Набуко” на Джузепе Верди на италиански.
Тръгнахме ден по-рано. Така на самия 13 май сутринта можахме да отидем до известния курорт в Карпатите Синая.
За 70-хилядното Гюргево ни бяха казали, че е един занемарен град, но там всичко си беше подредено, не видяхме никакви кръпки по асфалта, а за дупки и дума не можеше да става. Не е ли време нашите асфалтаджии да прескочат дотам и да видят как се прави асфалт. Навсякъде чистотата беше невероятна – не само в централната част, но и в периферията на града. Добре поддържани бяха зелените площи, макар и скромни по отношение на разположените в тях цветни пространства.
Минахме покрай Букурещ и пристигнахме в Синая. Направиха ни впечатление добре поддържаните шосета, а самият курорт блестеше от чистота и ред. Ръководството на хора предложи да посетим малкия и големия дворец, намиращи се на значително разстояние от центъра. Заради хаотичност в организацията обаче някои хористи се пръснаха на групи, други останахме в автобуса и по пътя качвахме тези, които застигахме.
Оказа се, че не можем да посетим големия дворец, но за сметка на това срещу него беше отворена великолепната черква „Св. Екатерина”, пред която се и снимахме. Малкия дворец разгледахме отчасти. За сетен път се убедихме, че да участваш в което и да е ръководство е преди всичко отговорност, изискват се отчетност и контрол във всяко отношение.
Когато се събрахме на връщане при автобуса, се оказа, че един от хористите го няма. След повече от двучасово търсене колегата бе открит с помощта на местната полиция.
Младият шофьор успя да преодолее бързо 180-те километра и пристигнахме в Гюргево навреме за участието си във фестивала. Макар и изморени, успяхме да се подредим зад сцената и да чуем края на прекрасното „Тебе поем” на Добри Христов, изпълнено от румънски хор.
Когато се качихме на сцената, диригентът излъчваше спокойствие и вяра в хора, които се предадоха и на нас. Репертоарът ни включваше „Отче наш” на Дубински, „Во царствием” и „Хвалите имя Господне” на Добри Христов, а завършихме с „Хор на евреите”, за който вече стана дума. Бяхме напрегнати, но и невероятно мобилизирани. За миг след изпълненията настана пълна тишина и… изведнъж красивата зала гръмна от възторжени овации. Когато те най-после утихнаха и хористите тръгнаха да слизат от сцената, бяха спрени от нови, този път още по-силни и продължителни аплодисменти.
Очите на нашия диригент сияеха! Беше възнаграден трудът му. Умората беше заменена с чувство на удовлетворение. Горди сме, че имаме такъв голям пианист и диригент като Борис Георгиев. Красив плакет и грамота ще напомнят на поколенията за този безспорен успех на хора.
Сутринта, в уречения час, всички бяхме навреме в автобуса, но сега пък собственикът на хотела закъсня, а с това и изготвянето на отчетния документ. Към обяд пристигнахме в Русе, където ни бе разрешено за два часа да го разгледаме. Търсех онзи величествен, чист и подреден град, но уви – само в центъра имаше ред и чистота. Вятърът на промените и тук бе оставил следи…
Някак неусетно попаднахме в къщата на легендарната Калиопа. Прочутата рускиня Екатерина Калаш, наричана Калиопа заради красотата си, получила тази къща по странен начин. Влюбеният в нея Мидхад паша се чудел как да й я подари, без да я компрометира. Обявил конкурс, на който известни русенски дами трябвало да стрелят по гълъби. В пушките им обаче наредил да се поставят фалшиви куршуми. Само в оръжието на Калиопа трябвало да има истински. За всеки случай наредил на заптие, скрито в храстите, да свърши работата, ако Калиопа не улучи. Калиопа успяла. Това е легенда, но може да е било и истина…
Само четири дни по-късно „Рилска песен” участва в песенния конкурс, който хотел „Самоков” в Боровец провежда ежегодно. Наред с холандския хор, който гостува в града ни, ние се представихме с нов репертоар – италианската песен „Фуникули-Фуникула”, хор и балет от оперетата „Веселата вдовица” на Франк Лехар /където се изявиха малките балетистки от школата при читалище-паметник „Отец Паисий”/. Завършихме с хор и операта „Продадена невеста” на Сметана. Холандският хор пък ни изненада с „Хубава си, моя горо” на български. Впечатлена, публиката дълго аплодираше двата хора и останалите участници.

Димитър Караиванов

Leave a Reply