Култура, Новини, Статии, коментари

Художникът Христофор Пейчев на 80 години

Христофор Пейчев

Роден е на 24 март 1933 г. в Разград. През 1958 г. завършва Художествената академия и започва работа в Самоков като художник-проектант. Член е на Съюза на българските художници от 1979 г. Организирал е шест самостоятелни изложби в Самоков. Участвал е в десетки окръжни, национални и международни изложби, включително в Русия, Чехия, Германия, Полша и други страни. Негови творби притежават галерии и частни сбирки в Австрия, Англия, Холандия, САЩ, Канада, Мексико, Израел, Сирия, Тайланд и др., както и галериите в Самоков, Разград, Благоевград, Смолян, Добрич и др.
Работи предимно живопис, графика /суха игла/ и приложна графика.
Автор е на герба на Самоков и на редица регистрирани търговски марки и проекти за цветово оформление на сгради.
Удостоен е с орден „Кирил и Методий” – трета степен. Почетен гражданин на Самоков.

xxx

В произведенията на Христофор Пейчев се чете онова /вече рядко срещано/ безхитростно и почтено отношение както към темата, така и към средствата, с които са постигнати артистичните внушения. Посланията му са разбираеми, а изобразителният език е експресивен, интелигентен и достъпен до най-широка публика.

Проф. Ивайло Мирчев

xxx

Графиката му е отлична – опростена, стегната и ясна. Рисува главно пейзажи. Предпочитаните му техники са суха игла и линорез. Живописта му се отличава със същите качества. Пейзажи от околностите на Самоков, направени уверено, със завидна акварелна техника, много добре интонирани. Коллоритът му е звучен, сюжетите отлично подбрани и професионално овладени. Гордея се с моя ученик – Христофор Пейчев!

Проф. Александър Поплилов

xxx

Името на Христофор Пейчев за мен има нови измерения и място. Този творец много години искрено и честно защитава и доказва, без шум и излишни амбиции, истинската същност на изкуството. Запазил искреността, любовта и възхитата от творческото създаване, той го постига с личен пластически маниер и емоционална неповторимост.

Проф. Димитър Томов

xxx

Чувствителната му натура възприема с по-голяма сила емоционалната страна, към която насочва зрителя – като тиха музика сред притихналата природа. С инстинктивния си творчески усет и любов към природата, а не толкова чрез академическите си познания за живопис и графика, художникът преоткрива един свой език, който му дава възможност да ни каже нещо свое. При Христофор Пейчев всичко е непринудено, естествено.

Проф. Дончо Вълчев

xxx

Даровит творец и верен приятел

Изминаха 55 години от първата ми среща с талантливия художник Христофор Атанасов Пейчев.
Спомените ме връщат в далечната 1958 г., м. юли, когато след завършване на Държавния библиотекарски институт (сега УниБИТ), определен за ръководител на читалищната библиотека и за околийски методист по библиотечно дело, дойдох в Самоков и се започнах с този майстор на четката и иглата.
Обикаляйки читалищните помещения на току-що реконструираната и обновена постройка на читалище-паметник „Отец Паисий-1859”, на разширението на източната страна на третия етаж, определена за зала за хор „Рилска песен” и ателие за пана, плакати и други материали за пропаганда на кинопрожекциите, разговарях след запознанството си с този млад талантлив художник и скромен човек – Христофор Пейчев. Научих, че е от Разград и идва, като мен, тук по разпределение – от Художествената академия, от класа на големия художник Александър Поплилов. Насочен бил от проф. Поплилов и от самоковския художник Зафир Йончев да дойде в града на зографите.
Специалността му – приложна графика и плакат, позволяваше да разгърне творческите си възможности. И наистина след това той многократно доказа тези свои големи възможности.
В киното в Самоков с директор тогава Крум Дикански, а по късно – Благой Субев, Христофор зае овакантеното поради пенсиониране място на забележителния самоковски творец – народния художник /1980 г./ Наум Хаджимладенов.
Не беше леко на младите специалисти, разпределени в други места, по онова време. И той, и аз за длъжностите, които заемахме, получавахме по 60-70 лв. (след обмяната на парите през 1962 г.), само два пъти повече от студентска стипендия. От тези пари заделяхме за наем за квартира, за храна и за други належащи разходи. В града тогава се наемаха само частни квартири и то много трудно /голямото строителство започна след 1965-1970 г./. След като нощувахме на различни места при близки и познати, двамата се настанихме в приземния етаж в къщата на семейството на Спас Михайлов на бул. „Борис Хаджисотиров” № 8 (сега ул. „Цар Борис ІІІ”). Битовите ни проблеми продължиха, докато държавата и общината ни подадоха ръка.
Още в първите години Хр. Пейчев се включи активно в обществения и културния живот на града. Него го търсеха общинските ръководства за художественото оформление на Самоков, търсеха го обществени организации, културни институции, музеи, читалища, библиотеки. Неговият почерк личеше в изложби и културно-масови изяви. Неговите пана и плакати се виждаха в предприятия и училища, на входно-изходните магистрали на града. Той сътрудничеше с творчеството си и в местни издания.
С Пейчев обиколихме много читалища и библиотеки, помогнахме им при художественото оформление. Особена помощ и съдействие той оказваше при откриването на нови читалища и библиотеки. За пример може да се посочат културните институции в Бели Искър, Говедарци, Поповяне, Радуил и др. И днес детският отдел на библиотеката е украсен с паното на Христофор „Снежанка и седемте джуджета”. Младият творец стана причина да посетя ателиетата на почти всички самоковски художници – Георги Белстойнев, Михаил Болашъков, Петър Бучавинов, Славчо Кьосев, Ганчо Кисимов, Василий Ковалевски /постъпил в киното след Пейчев/. Да не говорим за многобройните картини, подарени от Христофор на градската библиотека, на читалища и училища.
Където и да работеше, художникът остави следи след себе си – в „Градска търговия” с директор Шалом Йонтов, в „Пластимо” (тогавашния завод „Владо Георгиев”) с директор Стойко Трифонов, в ДНА, във фабрика „Самоковска комуна” с директори Иван Чешмеджиев и инж. Дечко Мерджанов.
Имаше моменти, когато изразяваше тревога, че са малко възможностите за творческото му развитие в тези предприятия. Искаше повече свобода, по-големи перспективи за изява.
Забелязал съм творческите изяви на Хр. Пейчев в групата на художниците от Софийски окръг, учредена през 1970 г., на която освен член, по-късно бе и председател на художествения съвет до пенсионирането си.
По онова време в продължение на десет години бях окръжен методист в отдел „Култура” при Окръжния съвет и често се срещахме и разговаряхме с Христофор в присъствието на такива именити художници като проф. Иван Петров, Зафир Йончев, Димитър Томов и други, от които градската ни библиотека има подарени картини.
С особено вълнение Пейчев посрещна утвърждаването му за член на Съюза на българските художници през 1979 г. и награждаването му с орден „Кирил и Методий” през 1983 г., както и с плакет „Захари Зограф”.
Надълго и нашироко творецът ми е разказвал за посещението в Московска област и за срещите си с руски художници, за посетените изложби там и за разглеждането на забележителни места – музеи, галерии, паметници.
Благодарен съм, че Христофор покани и мен при визитата на руските творци у нас и при обиколките им в Самоков и Боровец. За спомен имам автограф – портрет на художника Ал. Коренцов с дата 30 ноември 1982 г., направен в Боровец.
Хр. Пейчев участва в над 40 национални изяви, организирани от Съюза на българските художници, в изложби в Русия и други страни. Удостоен бе със званието „Почетен гражданин на Самоков” и с почетен знак – златен за принос в областта на културата. Високата оценка на управата на града, на гражданството се вижда от всякъде – изработеният от него герб на Самоков, приет от Общинския съвет през 1996 г., краси фасадите на сградата на общината, на училища и фирми, на културни и спортни обекти, входните артерии на града ни. Издаденият за художника монографичен каталог и много други писания говорят красноречиво за творчеството му.
Не мога да се осмеля аз да давам оценка на това творчество на моя приятел, с когото се познаваме от повече от половин век. Оценката се полага на специалистите. Само искам да кажа, че неговите творби – живопис, графика, плакати, са голямо дело и заслужават висока оценка, признателност и уважение към автора.
Със семейството на Христофор делим радост, понякога и тъга, но вече десетки години сме заедно, общуваме ако не всеки ден, поне всяка седмица или месец. С неговите творби се гордеем в нашия дом. Пазя си скица – рисунка от първата ни среща, станала на 13 август 1958 г.
Благодаря ти, приятелю, бъди жив и здрав още много години! Вярвай, че следващите десетилетия ще бъдат по-добри!

Петър Фингарски

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*