Новини, Статии, коментари, Читателски

Хуморът, който ни спасява в трудното време

Театър

„Рогоносци” по Жан Батист Молиер с режисьор Йосиф Сърчаджиев представи на 13 март в читалище-паметник „Отец Паисий” Ловешкият драматичен театър.
И така, класиката – защо остава винаги жива? Защо героите на Молиер от далечния 17 век са ни близки?
Защото художественото богатство на комедиите на автора е огромно. Неговият театър сияе с всичките цветове на карнавала, на площадните зрелища. От неговата сцена наднича животът – семеен и обществен, с всичките си непреходни проблеми. И веселият жизнеутвърждаващ смях, показващ на съвременниците техните недостатъци и пороците на обществото.
Вероятно това е причината режисьорът Сърчаджиев да се обърне към театъра на Молиер с двете пиеси „Жорж Данден” и „Сганарел”.
„Сганарел” е любимият герой на Молиер. Той повтаря неговия образ многократно в комедиите си, като развива и усложнява неговата психология и му придава във всеки отделен случай различни съсловни и индивидуални черти. Той е от познатите персонажи на италианския площаден театър – там е Дзанарело.
В комедията „Мнимият рогоносец” Молиер открива ново лице на своя герой и позволява въпреки смешния сюжет зрителят по човешки да съпреживява действието.
А Жорж Данден – герой от другата комедия на Молиер, е пример за уродливата сила на парите. Богатият селянин с парите си се обзавежда с жена аристократка. И въпреки че е по-умен и честен от новите си роднини – дворяни, все пак неговото достойноство е унижено. И превъзходството му се определя не от духовните качества, а от наличния капитал.
В оригиналния текст – доведен до отчаяние от цинизма на жена си и подигравките на аристократите, той е готов да се хвърли в кладенец. Във френския език има пословичен израз: „Ти сам си го поиска, Жорж Данден”.
Тук авторите на спектакъла правят весело намигване на публиката – отправят отчаяния Жорж Данден в „обетованата земя” на неограничените възможности – САЩ.
Комедиите на Молиер събуждат енергия и оптимизъм, вяра в крайната победа на справедливостта, наситени са с убийствена ирония и жизнеутвърждаващ смях.
И затова и „Одата на радостта” е като заключителен акорд на спектакъла заедно с веселата закачка на прикрепената към нея нашенска ръченица.
Остава да благодарим на авторите на спектакъла – режисьорът и актьорите, че заедно с гастрола си в София намериха време и за нашия Самоков. Разбира се, да благодарим и на Мирослава Мирчева, която много помогна за това.

Антония Бояджиева

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*