Култура, Новини, Читателски

Царицата на мошениците

Много хора на този свят живеят благодарение на глупостта и лековерието на другите. Има безброй начини за измъкване на пари, когато се експлоатират човешката алчност, глупост и суеверие. Гадатели, врачки, майстори на хороскопи, магии и зодиак, създатели на финансови пирамиди и прочие не биха просъществували и един ден, ако не разчитаха на човешката глупост. Когато човек е глупав, това трае дълго и е достатъчно, за да го “изработят” и “отсервират”.
х х х
В средата на 19 в. една мюнхенчанка създава майсторски финансова пирамида. И то във времето, през което жените нямат равни права с мъжете – нито изборни, нито граждански. Времена, през които женската част от човечеството е напълно безправна.
През 1832 г. се ражда Аделе Шпитцедер. Израства и започва шеметна кариера. Тя е елегантно облечена, с голям сребърен кръст и верижка на шията. Опитва първо като артистка по театралните сцени на Горна Бавария, но без успех. “От майка ми не бях научена на спестовност и за кратко време натрупах големи дългове”, ще напише години по-късно в своите мемоари Аделе.
През май 1866 г., на 34-годишна възраст, с много малко багаж, 6 кучета и никакви средства тя се озовава отново в Мюнхен. Успява да вземе нов заем от почитател на театралните й заложби и основава банка. “Дахауска банка” ще обслужва занаятчии, селяни, общини от северните райони на Мюнхен и околния регион. Шпитцедер обещава 10 % лихви на месец на всички свои клиенти.
30 хил. души се втурват да вложат парите си в “Дахауска банка”. Капиталът нараства за съвсем кратко време до 8 млн. гулдена. Огромна сума за времето си, отговаряща днес на почти 260 млн. евро.
Въртележката се завърта. Аделе Шпитцедер набира смелост и намалява значително лихвите в случай, че някои вложител поиска парите обратно. Накрая при вземане на пари дори не дава гаранция, че ще ги върне. Хората обаче продължават да внасят като обезумели. И да мечтаят за големи печалби.
“Телешки глави, всеки ден ви повтарям, че не давам гаранция за парите ви”, многократно заявява Аделе. Артистичният й талант играе голяма роля през следващите 6-7 години на зашеметяващ финансов успех.
Тя дава големи средства за благотворителни цели, организира “Мюнхенска народна кухня”, която изхранва дневно 4 хил. души при много ниски цени. Без да разполага с помощници, компютри, сметачни машини и съвременна техника, необходими при обслужване на грамаден брой клиенти, Аделе се справя блестящо. Внимава само всеки ден банката да получава повече средства от вложителите, отколкото да възвръща. Доверието към нейната банка расте, през някои дни приходите със 100 хил. гулдена надхвърлят разходите /изплащанията/. А феноменални математически способности и прозорливост Аделе в никакъв случай не е притежавала…
Обаяние и артистичност – това е тайната за успеха й.
Конкуренцията е жълто-зелена от завист при тези успехи на Шпитцедер. Заплаща много пари на пресата да разтръби, че “Дахауска банка” е неплатежоспособна. Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и съдът обединяват усилията си да съсипят Аделе. Почти две години тя успява да разсейва слуховете за неплатежоспособност на банката и да увеличава бройката от наивни и алчни вложители. Лавинообразно…
Враговете все пак успяват да организират 40 вложители, които си искат огромни суми в рамките на няколко часа. Шпитцедер претърпява банкрут и полицията я вкарва в участъка за разследване. Обвинението е: банкова измама в особено големи размери. Присъдата: три години затвор.
Аделе Шпитцедер ще заяви пред съда: “За мен алчност, лично обогатяване, завист и търсене на облаги са човешки качества, от които се отвращавам. За хиляди бедни хора бях Ангел Спасител и затова гордо приемам присъдата си, без угризения на съвестта. Никога нямаше да фалирам, ако не се беше опълчила срещу мен цялата банкова и правна система.”
х х х
Много от хилядите клиенти на Шпитцедер умират от мозъчен удар, разрив на сърцето или се самоубиват, като разбират, че са загубили богатството си и са бедни като църковни мишки.
Тя излежава присъдата си и се връща отново с успех към артистичната си професия, за която притежавала безспорен талант. Дори написва своите мемоари – “Историята на моя живот”. Живее още 19 години щастливо и праведно, до 1895 г.
Това е историята на царицата на мошениците.

По материали от немския периодичен печат:
Александър Кондоферски
Мюнхен

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*