История, Новини, Статии, коментари

Червения мост с юбилей – построен е преди 40 години

– Съоръжението е уникално заради въжета само от едната страна
– Три денонощия няколко „КаМАЗ”-а тествали устойчивостта
– При спешни случаи отгоре могат да минават и коли с тегло до 4 тона
– Време е да се провери състоянието на конструкцията

„Наскоро Червения мост бе пребоядисан и осветен много хубаво. Стана истинска атракция. Но знае ли се кога точно е построен този мост? И дали не трябва да се провери и техническото му състояние”, попитаха наскоро граждани в редакцията.
Става дума за широкия пешеходен мост, който свързва кв. „Самоково” със старата част на града ни. По този мост всеки ден преминават в двете посоки хиляди жители и гости на Самоков. Ролята му нарасна особено много през последните години, когато в този район се изградиха и зала „Арена Самоков”, общинският хотел, супермаркети на големи търговски вериги, открит спортен комплекс и др.
Във връзка с първия въпрос, поставен от читателите, направихме своеобразна анкета. Попитахме по-възрастни съграждани кога според тях е издигнат този мост. Получените отговори варираха в сравнително широк диапазон – от 1971 до 1982 г. Интересно е, че нито един не улучи точната година на пускането на моста в експлоатация. Оказа се, че това е станало през 1974 г. – т. е. точно преди 40 години.

Инж. Димитър Войнов

„Мостът бе изграден за един сезон и в края на 1974 г. бе пуснат за движение”, припомни си инж. Димитър Войнов, който по онова време е ръководил самоковската дирекция „Изграждане на селищни системи”. Той и досега си спомня с добро за помощта и съдействието, които са му оказвали някогашните ръководители на Самоков Владо Говедев, Петър Виденов, Манол Манов, Иван Жарков, директорът на банката Добри Пишмишев, дългогодишният главен инженер на Стройрайона Димитър Йончев и др.
Нуждата от пешеходен мост нараснала, когато в края на 60-те години вече били издигнати първите четири жилищни блока в новия квартал 209.
Интересно е, че негов кръстник с името „Самоково” става самият Димитър Войнов. Дирекцията, която той оглавявал, се е занимавала с инвеститорски функции по отношение на цялото строителство в района и главно в Самоков и Боровец.
По това време – в края на 60-те и началото на 70-те години, не само, че не е имало безработица, но дори не са достигали работници за разрастващите се и нововъзникващи индустриални предприятия. И тъй като т. нар. работна ръка в Самоков не достига, започва набирането на работници от селата в района, а и от по-отдалечени места – от Сапарева баня, Сапарево, Ресилово и др. За тези хора са нужни поне елементарни социално-битови условия и на първо място жилища. Така започва изграждането на „Самоково”, като първите 4 жилищни блока /по сегашната номерация – 3-и, 8-и, 9-и и 10-и/ предлагат в три секции по 72 апартамента – общо 288 жилища. Някои от тях са ведомствени, но повечето се продават, като хората ги купуват чрез заеми от ДСК с ниска лихва.
След това ускореното жилищно строителство в кв. „Самоково” продължава. За новодомците, както, разбира се, и за „старите” жители на квартала /имащи там частни къщи/, все по-остра става нуждата от пряка връзка със старата част на града. Ако не си с кола /което си е обичайно за повечето хора в онова време/, трябва да заобикаляш или през пешеходния мост срещу тогавашната фабрика „Самоковска комуна”, или по моста срещу болницата /откъдето преминават и моторни превозни средства/. Това е свързано със загуба на време, усилия, нерви. Затова се налага изграждането на новия пешеходен мост, станал популярен през следващите години и десетилетия по името на цвета си като „Червения”.

Снимка: Радослав Каймаканов

„Просто нуждата от такъв мост беше крещяща”, споделя сега инж. Войнов. След обсъждане е решено мостът да бъде срещу училище „Борис Хаджисотиров” /сега „Станислав Доспевски”/. Стопанското предприятие „Жилищно строителство” възлага проектирането на съоръжението на проектантската организация „Метални конструкции и мостове”. Правят се геоложки и други проучвания. Оформят се виждания как точно да изглежда самият мост. Стига се до решение да е по-широк, конструкцията да е метална и да е висящ, опънат на стоманени въжета.
Има разисквания и по въпроса дали въжетата да са и от двете страни или само от едната. Тогавашният зам.-кмет /зам.-председател на ГОНС – Градския общински народен съвет/ Никола Сидеров дава идеята въжетата да бъдат само от едната страна, с което мостът да се различава от много други подобни съоръжения в чужбина /”Навсякъде в Европа е така…”/. Този вариант в крайна сметка е предпочетен и поради още две причини – излиза по-евтин, а и поддръжката е по-лесна.
След подготовката на проекта изпълнител на металната конструкция е завод от Айтос. Съоръженията са прекарани, водени от пилотна кола. Носещите въжета пък са доставени от Германия – омаслени и с външна запечатка. Самият мост е изграден от специалисти и строители от държавното стопанско обединение „Софстрой” – Строително управление № 3 с директор Димо Петров, който по-късно става зам.-генерален директор на „Софстрой”.
Когато цялата конструкция е готова, се преминава към 72-часови изпитания. По протежение на целия мост се нареждат няколко тежки камиона „КаМАЗ”. Изпитанието е издържано успешно…
Има още нещо интересно и важно в случая. Пешеходният мост е оразмерен така, че при спешна нужда /бедствие или авария, не дай си, Боже/ по него да може да преминават и моторни превозни средства с тегло до 4 тона.
Инж. Войнов обърна внимание и на необходимостта да се направи проверка на конструкцията, тъй като от изграждането на моста са се минали, както вече стана дума, цели 40 години. Предложението на специалиста-ветеран е Общинският съвет да възложи на местната администрация да потърси строителя на съоръжението за извършване на такава проверка, която ще покаже дали трябва да се пренавиват въжетата, ако да – колко и т. н. Съоръжението само по себе си е проектирано да издържи доста по-дълъг период, но една такава проверка, предвид изминалите няколко десетилетия от построяването му, съвсем не е излишна.
Вече на около половин век е и стената на Искъра – по мнение на мнозина една от най-големите придобивки на Самоков през миналия век. Д. Войнов обаче препоръча да се ремонтират праговете в коритото на реката. Сега на много места те са разрушени или в не добро състояние. Възстановяването им, освен ползата от това за укрепване на коритото, ще подобри и цялостния облик на околния район в рамките на града ни.

Тодор Попов

Снимка: Александър Чавдаров

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*