Култура, Новини

Черквата „Св. Никола” се възражда за нов живот

От около два месеца в храм „Св. Николай Чудотворец” /придобил повече гражданственост с течение на времето под името „Св. Никола”/ в Четвърти квартал отново, след дълго прекъсване, има всекидневни богослужения. Предстоятел на храма отскоро е младият свещеник Емилиян Дамянов, който допреди това е бил начело на църковните настоятелства в Марица и Гуцал. Със съдействието на Софийския епархийски съвет и на архиерейския наместник в Самоковската духовна околия иконом Михаил Колев молитвеният дом, който има над 150-годишна история, отново привлича богомолци, туристи, жители и гости на Самоков.
Иконом Михаил Колев уточни за „Приятел”, че с помощта на Общината и на частни дарители са доставени дърва за отопление през зимата. Вътре е съградена специална кабина. Извършен е ремонт на ВиК инсталацията.
Надеждите са, че с подкрепата на европейски програми ще може да се реставрира иконостасът, който съдържа уникални дърворезби и икони на едни от най-големите майстори от прочутата Самоковска художествена школа. Всъщност сега част от иконостаса е свалена и се очаква да настъпи времето на нейното възстановяване. В това отношение ще се разчита на съдействието на Софийската света митрополия, както и на Общината, на Министерството на културата и на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет.
Предвижда се и дворът на храма да се облагороди, включително да се поддържат в добър вид гробните места на Паисий Хилендарски, митрополит Доситей и други видни възрожденци и самоковски първограждани /паметната плоча на входа на храма е показателна в това отношение/.
Изключително амбициозна, интересна и полезна е идеята в жилищната постройка в двора да се обособи църковно-исторически музей. Самоков заслужава да има подобно духовно средище като едно от най-големите огнища на националната борба за църковна независимост. В града ни само за период от около 60-70 години – от края на 18-и до средата на 19 в., са построени четири храма – Митрополитската черква, „Въведение Богородично” в Долна махала, църквата в Девическия манастир и „Св. Никола”.
И това става в годините на турското робство, десетилетия преди Освобождението! Можем да си представим каква сила на духа, каква ревност към православната вяра и съзнание за българска идентичност са имали нашите предци, за да застанат единни зад желанието и волята да си построят храмове, да създадат организация за това, да преодолеят многобройните бюрократични спънки на тромавите османски държавни институции и да получат разрешение, да се намерят дарители, да се осигурят материали и строители, за да се издигнат тези прекрасни и в архитектурно отношение сгради, които сега са едни от най-големите културно-исторически забележителности на града ни.
Самата черква „Св. Никола” е изградена по този начин само за две години и освен всичко друго се отличава от своите посестрими по това, че не е вкопана в земята, а се извисява уверено над околното пространство. Осветена е през 1861 г., само 16-17 години преди Освобождението, и в нея се чувства победният дух на нашето Възраждане, нарасналото самочувствие на тогавашните самоковци – чорбаджии, търговци и занаятчии, учители, книжовници, зографи и духовници, мислещи за благото на своите съграждани и за развитието на родния град.
Местният краевед /ако можем да използваме тази по-съвременна дума/ Стоян Пешов отбелязва на времето, че храмът „Св. Никола” е построен на мястото на черква, съществувала през 13 в. и разрушена от турците при тяхното нашествие. Ако не се смята възстановената в края на 60-те години на 19 в. Бельова черква, „Св. Никола”, колкото и да е чудно и странно, е най-новият храм в града ни, независимо от своята над век и половина история.
Разбира се, това своеобразно първенство ще бъде отнето, когато се доизгради започнатият преди години храм „Св. Пантелеймон” край болницата.
До миналата година предстоятел на „Св. Никола” е бил протоиерей Емил Христов, но поради здравословни и други причини той не е могъл да извършва обичайните всекидневни богослужения. Все пак в съботните дни там се е изявявал дамски хор и така е поддържана стародавната православна традиция.
Наши съграждани вероятно си спомнят, че преди около десетилетие в този храм се състоя /в рамките на честването на празника на Самоков през август/ и фестивал на църковните хорове с гостуването на състави от други градове. Тогава се бе създала хубава атмосфера, а успехът на оригиналната изява бе подпомогнат и гарантиран и от чудесната акустика на култовата сграда.
„Всяка отворена врата на духовно средище е една покана”, изрази се образно иконом Михаил Колев, имайки предвид промените в последно време в „Св. Никола”.
Дай Боже през тази врата да минават повече хора и да се осъществят и замислените нови начинания. Много хора са буквално петимни не само за материални блага, но и за повече духовност в живота ни. Това показват и отзивите на наши съграждани и читатели, които ни подсетиха да подготвим настоящата публикация. Благодарим им. Обществеността е признателна на всички духовници и миряни, които са се заели с благородното дело. Дано да сполучат в своята мисия, а и да намерят още последователи.

Тодор Попов

Leave a Reply