Култура, Новини

Честваха 68–годишнината на Дравската епопея

Ученици от ОУ „Митр. Авкс. Велешки” с учителка Ангелина Милушева се срещнаха след официалното тържество с ветерана от войната Денчо Денчев

68-ата годишнина от историческата победа на Българската армия при р. Драва в Унгария през Втората световна война /март 1945 г./ бе отбелязана в четвъртък, на 21 март, пред паметната стела на загиналите от Самоков и района във войната.
Тържеството уважиха кметът Владимир Георгиев, председателката на Общинския съвет Ирена Коцева, зам.-кметът Васил Сайменов, о.з. ген. Ангел Главев, ученици от ПТГ „Никола Вапцаров”, членове на Руския клуб, граждани. Сред тях бяха ветераните от войната Стоян Чапкънов, Денчо Денчев, Никола Зографски.
Зам.-председателят на Общинския съвет на Съюза на ветераните от войните Денчо Денчев предостави възможността словото му за Дравската епопея да прочете осмокласничката от ПТГ „Н. Вапцаров” Рая Димитрова. Кметът Георгиев поднесе поздравителен адрес от името на Общината. След едноминутно мълчание на стелата пред Военния клуб /ДНА/ бяха поднесени венци от името на Общината и ветераните от войните, както и много цветя от граждани.
Честването бе организирано от читалище „Младост” и Военния клуб.

х х х

Годишнината стана и повод на 19 март членовете на Руския клуб и представител на местния клуб „Малахит” към руския Съюз на съотечествениците да посетят клуба на ветераните от войните, посрещнати сърдечно от Стоян Чапкънов и Денчо Денчев – председател и зам.-председател на Общинския съвет на Съюза на ветераните.
Обширно интересно слово поднесе бай Денчо. „От името на хората от окопите ви благодаря. Ние участвахме в Първа българска армия и в т. нар. Дравска епопея под командването на ген. Стойчев. Погледнете таблата в клуба – много от фотосите се показват за първи път, те са оригинални свидетелства за българския дух. В четирите войни, които нашата армия води за освобождението и обединението на България, тя няма загубено сражение. България, с който и да се съюзява, никога не трябва да прекъсва отношенията си с братския руски народ, дал 200 хил. жертви за нашето освобождение”, заяви бившият фронтовак.
Цитирайки телевизионно предаване, инж. Спаска Александрова от Руския клуб поясни, че България е трябвало да участва във войната, за да бъде унищожен фашизмът. Жертвите не са отишли напразно – в края на войната нито една част от страната ни не е откъсната от територията й, каквато опасност е имало.
Катя Дамянова допълни, че за повдигане на духа на воините са допринасяли получаваните на фронта вестници, списания, книги, изнасяните театрални постановки и концерти, прожектираните филми, срещите–разговори с войниците. Вечерно време жените по градове и села, а и в самия Самоков са се събирали на седенки, плели са шалове, чорапи и ръкавици за войниците под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата!”
В България няма такъв случай, какъвто е този в семейството на Катя. Баща й и четиримата й братя отиват на фронта. Най-големият брат като танкист-герой получава награда лично от ген. Стойчев. От свое име и от името на ветераните Денчо Денчев е предложил на къщата на сем. Дамянови да бъде поставена паметна плоча.
Гостите зарадваха своите любезни домакини с папка с материали за самоковци, воювали във войните. Бай Стоян изсвири на мандолината си и изпя песен за бойците. Пенка Пенчева рецитира родолюбиво стихотворение. Председателката на „Малахит” Марина Шуманова пък връчи цветя на двамата ветерани, които празнуваха своите 90-годишни юбилеи през миналата година.

Евгения Попова
Димитрина Божилова

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*