Честити 77 години, скъпо Наде!

За нашата колежка и приятелка Надето Мананска мога да пиша без затруднение, но не без вълнение. Пиша и от името на всички пенсионери от СОУ „Хр. Ботев” – Ихтиман само за 3 неща, но мога да напиша за още 33!
Първо, като струна тя е симпатична, много тактична, любвеобилна, интелигентна и силна. Ако Николай не беше я взел за съпруга, нямаше да бъде така щастлив с друга!
Второ, човещината й е безгранична и ще бъде вечна, защото тя е много сърдечна, а аз да кажа друго не мога, освен че тя й е дар от Бога. Надето умее нещастния да разговори и пътя към щастието да му отвори. На щастливия благородно завижда и нищо лошо у него не вижда.
Трето, като педагожка беше отлична и от много други различна. С децата се отнасяше като майка родна – нали тя е много благородна, а те я уважаваха безкрай и че я обичаха, и че я обичат и днес, то се знай.
Блазе им на тези малки ученици, на които Надето им беше първа учителка. След началния курс са имали още много учители, но Надето ще я запомнят за цял живот. Това са доказали, защото както тогава, така и днес споделят радости и мъки със своята любима учителка! Блазе й на Надето, че е възпитала такива ученици!