История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Четворен юбилей

Навършват се 250 г. от написването на “История славянобългарска”, 290 г. от рождението на автора й, 100 години от първото честване на юбилея на книгата и от полагането на основния камък на читалище-паметник “Отец Паисий”

Петър Фингарски

Настоящата 2012 г. в Самоков ще премине под знака на отбелязването на 290-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски, 250 години от появата на неговата “История славянобългарска”, 100 години от големите чествания в града ни на 150-годишнината тогава на историческия му труд и на поставянето на основите на читалището-паметник на негово име и в негова памет на 12 май 1912 г.
Самоков по достоен начин посреща тези юбилеи, посветени на основоположника на Българското възраждане Паисий Хилендарски.
Имаме късмета и щастието за живота и делото на Отец Паисий, за доказването на неговото родно място, сред нас десетилетия вече да се труди и твори нашият съгражданин, поетът и писателят, историкът-краевед и изследовател Иван Ненов. За да сътвори двете си книги – “Истината за родното място на Паисий Хилендарски” и “Самоковският препис на “История славянобългарска”, той работи в много библиотеки, музеи и архиви, изследва много материали в периодични издания и книги, разговаря с много историци и изследователи. Ценна е финансовата помощ, която му оказа Общината при издаването на краеведските трудове, които са достояние не само на обществеността в Самоков, но и в България.
В подготовката на писмените слова за Паисий Хилендарски на автора помогна и талантът му като поет и писател, журналист, литератор и критик, ръководител на литературния кабинет “Димчо Дебелянов”, дългогодишният му педагогически опит и най-важното – трудолюбието и упоритостта в работата.
С изследванията си Ив. Ненов обори тезите на ред историци, политици и включените в много енциклопедии и справочници сведения, че Паисий е роден в Банско, и доказа, че той има самоковски корени, тук е и родът му.
В бр. 14 от 24 февруари 2012 г. на в. “Приятел” със статията “Под друга лупа…” Ненов по достоен начин защити наименованието на “История славянобългарска” срещу опитите на Кина Къдрева, писател и историк, и сина й Дичо Дичев със статията “Славянобългарска ли е Паисиевата “История славянобългарска”?” /в броя от 26 януари 2012 г. на в. “Словото днес”/ да подменят името на книгата. Така Ненов се нареди в първата редица, сред такива писатели и изследователи, като Надежда Драгова, Борис Данков, д-р Василис Маргос, излезли още през следващите дни със статии по въпроса във в. “Дума”. Надъханата славянофобия не може да води до смяна на името на възрожденското произведение с “История славно/?!?/ българска”.
Редица изследователи са работили върху живота и делото на Паисий, но има един научен работник, с когото нашето читалище-паметник “Отец Паисий” поддържаше връзки през 80-те години на миналия век – историографът Божидар Райков.
В “Известия на НБ “Св. св. Кирил и Методий” през 1976 г., том 20, Б. Райков помести голяма статия със заглавие “Нови исторически документи за живота и смъртта на Паисий Хилендарски”, а през 1983 г., , в т. 24 на “Известията…”, публикува нов материал, озаглавен “Животът на Паисий”.
Мислейки, че в Самоков няма да се получи том 24 на “Известията…”, Б. Райков покани на разговор тогавашния секретар на читалището Борислав Даганов, за да му разкаже за новите разкрития, описани във втората статия по отношение на развиваната широка книжовна дейност в Самоковския район по времето на Паисий и най-важното – за съществуването на читалище и читалня в града ни още през 1752 г., повече от 100 години преди читалищата в Шумен, Свищов и Лом, създадени през 1856 г.
Б. Райков проведе и други срещи със секретаря Б. Даганов, като настояваше да продължи проучването за установяване на родното място на Паисий Хилендарски – най-вероятно самоковското село Доспей, и да се утвърди нова година на създаване на самоковското читалище, а не годината, носеща печата му върху книги и документи: “Самоковско читалище, 1859”.
Б. Райков твърди, че правописно-езиковите особености на Зографската чернова показват удивителна прилика с правописа, с езика на Западнобългарската школа и преди всичко с ръкописите на най-големия дамаскинар – книжовника Йосиф Брадати /1714-1759 г./. , чиято дейност е свързана главно с Рилския манастир, Самоков, селата Рельово и Ковачевци. В тези години сборници от слова, жития и поучения твори в Рельово ученикът на Йосиф Брадати – Янкул, а в Белчин – Негро и други, които оставят много сборници, дамаскини, преписи на библейски и богослужебни книги.
Не случайно тук се създава и първата читалня, т. е. първото читалище в България. Годината е 1752-а. Достатъчно е да цитираме важните бележки, запазени в препис в Янкуловия сборник от 1755 г., за да се уверим в това: “Аз Йосиф Брадати написахъ сию книжицу у Самоков… В това лето развалиха турци каща у Самоков, беха направиле да четутъ… 1752.”
Делото на Паисий Хилендарски, на поп Алекси Велкович Попович, направил втория препис на “История славянобългарска” в Самоков през 1771 г., на десетките книжовници, работили и творили в този край, е продължено от плеядата творци, просветители, художници и будители в Самоков през епохата на Възраждането, между които Христо Димитров, Авксентий Велешки, Константин Фотинов, Никола Карастоянов, Захарий Зограф…
В мрачните години под турско робство читалището преживява години на падение и възход. По време на Априлското въстание 1876 г. то е “разтурено, книгите и имуществото разпилени”, по думите на дългогодишния му председател Христо Зографски, който ред години заедно със своя братовчед Иван Доспевски оглавяват читалищното настоятелство.
Читалището сменя често местоообитанието в “кащи”, манастири и църкви, в училища и други сгради. Неколкократно са правени опити за издигане на нова постройка, но това се сбъдва едва в началото на 20 в., когато се дискутира къде да бъде евентуалната нова сграда.
Спорът дали сградата да бъде при Чорбаджийската фурна или в двора на гимназията, като естествен тогавашен център на града, се разрешава от Общинския съвет на Първата самоковска комуна начело с кмета Георги Зуйбаров и съветника Борис Хаджисотиров. В докладна записка до софийския областен управител от 11 януари 1912 г. те пишат: “…Има /за читалище/ “сгодно” място – градинката “Цар Борис”, която по плана на града се премахва. Тази градинка Вие я познавате, тя е до хотел ”България” /тази сграда до 60-те години на миналия век, преди събарянето й, се използваше за поща, а сега там се намират Градската художествена галерия и търговски обект /в новоизграден комплекс/.
Следващият Общински съвет, начело с кмета Коста Китов, взел властта на 12 февруари 1912 г., решава читалищната постройка да бъде и величествен паметник на родилия се в Самоков /с. Доспей/ възрожденски будител Паисий Хилендарски, а тържествата по случай започване на строителството да се съчетаят с честване на 150-годишнината от излизането на “Историята…” и да се състоят в деня на празника на славянските просветители – братята св. св. Кирил и Методий, създателите на нашата азбука.
Паметна за самоковци ще остане датата 12 май 1912 г., когато градът става център на отбелязването на 150-годишнината от появата на “История славянобългарска” и се полагат основите на читалище-паметник в честа на възрожденския будител на народа ни Паисий Хилендарски.
За това тържество министър-председателят Иван Гешов – книжовник, писател и публицист, изпраща министъра на просветата Бобчев и министъра на пътищата и съобщенията Франгя. Те са посрещнати от хиляди граждани и ученици пред входа на града.
На мястото, определено за постройка на читалище-паметник, речи произнасят гостите и председателят на комисията за построяване на сградата, дългогодишният председател на настоятелството и бивш кмет на града Христо З. Зографски. После се прави първата копка и се поставя основният камък.
В речта си министър Бобчев заявява: “Поставянето на основния камък на този храм нека служи като фактор за просветата и културата… и да внесе в душите и сърцата на младежта онова рядко родолюбие, с което се отличаваше Отец Паисий.”
В издадените два позива от строителния комитет към българския народ и самоковци се отправят призиви за съдействие и съучастие, като се изтъква “великата заслуга на Отец Паисий Хилендарски-Самоковски към народа ни”.
В един от позивите към самоковци за великия родолюбец се подчертава: “Вашето родно място гр. Самоков, като център на епархията, що даде на българския народ Отец Паисий Хилендарски – патриарх на нашето Възраждане – по право и морален дълг ознаменува 150-годишнината от появата на историята му… с издигане на паметник-читалище на негово име, на самия юбилеен ден 12 май 1912 година в присъствието на министри…”
Балканската война, избухнала през октомври 1912 г., и следващите войни и събития прекъсват ентусиазма на самоковци за бързото построяване на дом – читалище-паметник. Отзовавайки се на призивите за набиране на финансови средства, те превеждат парични суми с адрес: читалище-паметник “Отец Паисий” или “Свети Седмочисленици”, както се нарича до тогава читалището.
След края на Първата световна война, на 16 март 1919 г., се взема ново протоколно решение от общинската управа, читалищното настоятелство и военните за сътворяване на паметник-читалище както на Паисий Хилендарски, така и за увековечаване на подвига на достойните бойци в завършилите войни, като средствата се набират от населението и поделенията, а за строителните работи се ползва доброволният труд на гражданите и военните. Използват се организаторските качества на бившия командир на 22-и пехотен полк полк. Сава Савов и на подполковник Христо Захаренов, който по-късно оставя и книгата си “Записки” за строителството и завършването на читалищната сграда-паметник.
От началото на 1919 г. читалището напълно изоставя наименованието “Св. Седмочисленици” и завинаги приема името читалище-паметник “Отец Паисий”. В последно време след това наименование се добавя и годината на основаването – 1859. В отделни периоди в миналото към името на читалището са се добавяли и определенията “народно” или “образцово”…
На 23 декември 1923 г. читалищната сграда е открита в присъствието на министър-председателя Александър Цанков и софийския митрополит Стефан. Стотиците присъстващи на това мило тържество преживяват невиждана радост и възторг, когато се вдига голямата завеса с нарисувания образ на Отец Паисий от самоковския художник Александър Миленков /тази завеса с образа на великия възрожденец за съжаление няма вече да я видим, защото тя изчезна при голямата реконструкция на сградата през 80-те години на миналия век/.
Година по-късно, на 4 януари 1925 г., се провежда конкурс между скулптори за външното оформление и украса на сградата. Журито е съставено от художници, архитекти, скулптори и други специалисти. Изпълнението на релефите на “Калиманица” и “Криволак” е направено от проф. Иван Лазаров, на “Кота 1050” – от Андрей Андреев, а фигурите-атланти на фасадата и орлите – от Никола Димитров. Конкурсът за барелефа “Булаир” е проведен на 1 май 1925 г. Окончателно сградата на читалището-паметник, издигната в чест на великия възрожденец Отец Паисий, е завършена в началото на 1926 г.
Станала тясна за увеличаващата се читалищна дейност, през 1954-1957 г. постройката е удължена на изток, сцената е разширена, създадени са две нови зали, монтирано е парно отопление.
Милиони средства се вложиха в периода 1977-1981 г., когато сградата се реконструира и обнови от основи до покрив. Износената дървена конструкция на покривната част се замени със стоманобетон, вместо керемиди се сложи метално покритие. Така този паметник се спаси от рушене и придоби по-хубав вътрешен и външен вид, за да стане достояние и на бъдещите поколения. В обновения читалищен салон в края на 1981 г. се състояха тържествата по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Читалището е съществувало, както вече стана дума – по разказа на Йосиф Брадати, още през 18 в., по времето на Паисий, но официално е признато с намирането на печат върху книги и документи с наименованието “Самоковско читалище, 1859”. Така то на 4 декември 1984 г. отпразнува своята 125-годишнина, а на 31 октомври 2009 г. – и своя 150-годишен юбилей.
През последните 100 години, след полагане на основите на този храм-паметник-читалище на името на най-величавата и близка до самоковци фигура на нашето Възраждане Паисий Хилендарски, читалище-паметник “Отец Паисий” е развивало богата културно-просветна дейност в духа на идеите и въжделенията на автора на “История славянобългарска” за бъдещето на родината ни.
Разказах по-обширно за този културен институт, защото не зная в България да е издигнат по-величествен паметник на Паисий от този в Самоков – нашето читалище-паметник “Отец Паисий”. И това трябва да се помни и знае от следващите поколения!
За увековечаване на паметта на Паисий през последните години, след 2000 г., бяха издигнати в града и района три скулптури на великия възрожденец – на централния площад “Захари Зограф” с автор големия скулптор Величко Минеков, в с. Доспей и в двора на СОУ “Отец Паисий” с автор майстора-дърворезбар Иван Иванов. На тези места всяка година се покланят хиляди жители на Самоков и общината и наши гости от страната и чужбина.
Пак през тези последни години и общинската библиотека придоби наименованието “Паисий Хилендарски”.
Вярвам, че както преди един век, на 12 май 1912 г., е чествана “История славянобългарска” и е положен основният камък за сътворяване на сградата на читалище-паметник “Отец Паисий”, така и сега, през настоящата юбилейна 2012 г., в Самоков и общината ще има редица прояви, посветени на Паисий Хилендарски.
Както на много места в страната, така и в самоковските училища вече се поде инициативата за препис на ръка на “Историята…”.
Очаквам изяви да организират читалище-паметник “Отец Паисий”, общинската библиотека “Паисий Хилендарски”, СОУ “Отец Паисий”, други училища и културни институции в града и селата, включително в родното място на Паисий – с. Доспей.
Паисий Хилендарски е наш, на самоковци и заслужава голяма почит и внимание особено в тази юбилейна 2012 година.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*