История, Култура, Новини

Човешкото лице на културното наследство

Снимка: ec.europa.eu

„Българите, както и холандците, са много директни хора. Когато нещо не ни харесва или сме несъгласни, винаги предпочитаме да го кажем направо, вместо да се измъчваме, без да споделяме истинското си мнение. Може хората от други националности да намират това за грубо, но със сигурност е по-добре да сме искрени.”
„Това, което най-много харесвам в България, е колко изпълнени с живот са малките градове, когато времето се затопли и всички са навън; насядали по малките улични кафенета, където могат да прекарат часове. Тук хората наистина са по-щастливи и спокойни, отколкото в Латвия.”
„България и Малта си приличат много повече, отколкото съм си мислел. Даже смея да твърдя, че са от страните с най-богата културна традиция в целия свят. Усещам тук цялото разнообразие на смесването на културите на Европа, Африка и Близкия Изток, което помня и от Малта.”
Тези мисли споделят в Европейската година на културното наследство трима мъже от страни-членки на Европейския съюз – Мартин от Холандия, Никлаус от Латвия и Кенет от Малта. Мартин е в България от 2 години, Никлаус – от 7 месеца, а Кенет – от 10 години.
Картички с портретите и изказванията на тримата можете да намерите в Историческия музей в Самоков. Впечатления от страната ни на още 24 европейци пък могат да се намерят в други културни обекти, както и на facebook.com/EcinBulgaria – официалната фейсбук страница на Представителството на Европейската комисия у нас.
Както е известно, настоящата 2018 г. официално е обявена за Европейска година на културното наследство. Девизът е „Където миналото среща бъдещето”.
Представителството на Европейската комисия в София, в партньорство с Министерството на културата, отбелязват Европейската година на културното наследство с кампанията „Човешкото лице на културното наследство”. Целта е да се покаже диалогът между културите в ЕС чрез личния опит на европейци, които са избрали да живеят и да работят в България. Вниманието в случая е насочено към „невидимите” измерения на културното наследство, които определят нашата идентичност – обичаи, навици, народопсихология, възприятие на света.
Кампанията включва пощенски картички с портрети на 27 европейци /по един представител на всяка държава – членка на ЕС/, които живеят в България и споделят своя опит от досега си с българската култура. Различни културни обекти /както музеят в града ни/ разполагат с до 3 различни типа картички. Стремежът е заинтересованите посетители да бъдат стимулирани да посетят и други културни центрове, за да открият портретите и впечатленията на всички 27 европейци, или пък да се запознаят с тях на фейсбук страницата на Европейското представителство. Кампанията представя една различна външна гледна точка към родната култура и показва неочаквани сходства и взаимодействие между нашата култура и културата на други държави от ЕС.
Европейската година на културното наследство се чества с много прояви във всички държави на ЕС. Идеята е повече хора да бъдат насърчени да откриват културното наследство на Стария континент, както и да се засили чувството на принадлежност към общото европейско пространство. Особено важно е как младите хора взаимодействат с културата и как тя формира тяхната идентичност.
А културното наследство – това е материалното наследство /сгради, паметници, облекла, художествени произведения, машини, градове, археологически обекти/, нематериалното наследство /обичаи, знания и умения и свързаните с тях инструменти, езика, традициите, изкуствата и занаятите/; природното наследство /околната среда, животните и растенията/; цифровото наследство /анимации, текстове, изображения, видео, архиви/.

Силвия Димитрова

Leave a Reply