Култура, Новини

Шести фестивал на старата градска песен в Самоков – спомени чаровни за отминалите дни…

Едва ли има човек от по-старото поколение, който да не е живял цял живот с мелодичните чудесни текстове и магията на старите градски песни. Спомням си и ресторанта в София, в който с години се събираше елитът на столицата – „Гамбринус”.
Тачена и изпълнявана, старата градска песен е на почит и в нашия град. Всяка година в началото на октомври в читалище-паметник „Отец Паисий” се събират изпълнители и любители на тези песни от цяла България. Тази година, на 6 и 7 октомври – за Шестия фестивал – дойдоха 30 състава и 18 индивидуални изпълнители.
Председател на журито бе композиторът Вели Чаушев, преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София, а членове – певицата Величка Чаушева, преподавателка в същото учебно заведение, и Борис Георгиев, диригент, композитор и музикант.
При откриването на фестивала кметът Владимир Георгиев заяви, че е приятно изненадан от присъствието на толкова много гости от страната.
Председателят на читалището Стоян Пашов пък пожела фестивалът да се възприема не толкова като състезание или конкурс, а като един духовен празник. „Нека старата градска песен да продължава да топли човешките души”, възкликна ръководителят на журито В. Чаушев.
На откриването присъства и председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева.
Началото на същинската част на фестивала постави с „Песен за Самоков” дамският състав при дружество „Рилски турист” с диригент Борис Стрински. Група „Весели сърца” към читалище „Прогрес” в гр. Костенец представи с много нежност „Танго последно” и „Морско утро”. „Слънцето погали с усмивка деня,/ цветята протягат своите листа,/ оправят цветните си шапки/ и пръскат навред аромат…” – прекрасни думи и чудна мелодия!
Мъжката вокална група „Родолюбец” от Костенец припомни песента за цветарката Анюта. Много допаднаха на публиката радомирските певци от вокална група „Полъх от младостта”, група „Нежни звуци” от Благоевград и нейното трио.
Последваха ги дамите от вокална група „Ибърски звуци” от Радуил, които споделиха с всички „жалба за младост” и изпяха: „Младостта е сладка,/ но е много кратка,/ затова си пейте, /весело живейте!…/. Емилия Николова изпълни много трудната, но красива песен „Два бука”, а Цветанка Василева пя за тъжната есен и падащите листа. Не случайно само преди две седмици радуилки се завърнаха от кюстендилския фестивал „Пей, сърце” с трета награда.
Прояви се отново с таланта си като певец и нашият съгражданин Добрин Василев. От вокална група „Еделвайс” към Клуба на инвалидите в Самоков пък разказаха в песен за мечтата на орела и за свидната бащина къща.
Вторият ден – 7 октомври – бе „отворен” с изпълненията на самодейци от с. Марица и софийската вокална група „Настроение”. Като пъстра есенна гора и с много силни и красиви гласове се изявиха дамите от ботевградската група „Пей, сърце”.
Столичното читалище „Христо Смирненски” се представи с хавайски ритми, а колегите им с ръководител Банко Банков от друго софийско читалище – „Георги Раковски”, изпълниха песни на Богомил Бояджиев.
От врачанското село Игнатица пяха за мома-врачанка, която „вечер е Вечерница в небето, сутрин е Зорница за сърцето…”. Двойка танцува красиво на фона на песните на групата от софийското читалище „Райко Алексиев”. Истински виолетки бяха дамите от вокална група „Виолетки” към столичното читалище „Николай Хайтов”.
Изпълнителката Теменужка Тюфекчиева от Перник преди да започне да пее пък каза: „Пийте горчиво кафе винаги с любим човек до вас и да ви е сладко!” Група „Лудогорие” бе дошла чак от далечното разградско село Брестовене…
Край на фестивалната програма сложиха самоковските „Лунни лъчи”, като солистката Ирина Атанасова ни зарадва с песента на Ирина Чмихова „Синьото елече”. Много силно се представи и самоковското трио „Дилижанс” с ръководител Димчо Тосков.
Призьорите в отделните категории заслужиха дипломи и статуетки „Лира”, връчени им от членовете на журито и председателя на читалище-паметник „Отец Паисий”. Всички участници бяха удостоени със специални грамоти и подаръци. С ролята на водеща и в двата фестивални дни се справи Ралица Стоянова.
В гала концерта вечерта на 7 октомври участваха всички наградени състави и изпълнители, превърнали фестивала в незабравим празник.
Старата градска песен е надживяла времето и дано и занапред да я срещаме при такива хубави и други подобни прояви. Във всеки случай отсега е ясно, че изпълнители и публика ще се срещнат отново догодина пак в Самоков през есента – на Седмия национален фестивал.

Димитрина Божилова

Лауреатите на фестивала може да видите тук:
http://vestnikpriatel.com/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5/

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*