История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Щафетата на самоковската театрална магия

Снимка: фейсбук, архив.

За постановката „100 начина да се омъжиш” на Весела Колешанова и не само за нея…

Както винаги, през април и май в града ни зачестяват културните събития. Стара традиция, чийто връх е празникът 24 май. Най-много радост ни носят изявите на децата. Разбира се, тяхната заразителна енергия ни изпълва с оптимизъм.
Поредната изява на младите актьори в трупата „Веселушко” на Весела Колешанова – „100 начина да се омъжиш”, по пиесата на съвременния руски автор Корнелий Абрамцев, предизвика много овации в Младежкия дом. Весела, остроумна, изиграна с неподражаема искреност от младите актьори. За успеха й не може да се отминат и прецизно обмислените детайли в цялостната подготовка от режисьора Весела Колешанова.
Реакцията на публиката бе истинската награда за труда на малкия колектив: Петьо Кисов, Николай Войнов, Радослав Раковски, Деница Атанасова, Любослава Кьосева.
И неволно сравних нашата постановка с неотдавна посетената с група учители в Младежкия театър в София. Да, имаше професионализъм. Безспорно! Но липсваше тази, нашата искра, която заразява публиката и я въвлича в театралното представление. А без това не може – това е вечната магия на театъра.
В града има и други младежки състави. Нека има, и нека са повече. Това създава благородно съревнование. Разкрива таланти. И ако не всички наши деца станат актьори, те ще станат благодарни зрители и ценители на истинската култура.
Самоков е богат на таланти. Не бива да го забравяме покрай всички материални и други нескончаеми общински проблеми. И в такива случаи се връщам към една незабравима история:
През есента на 1989 г. нашият кафе-театър с ръководител Васил Червенков гостуваше в Кострома със спектакъла „Червени рози”. Поканиха състава в местния театър „Николай Островски” – театър, известен в Русия с фестивали, посветени на класика на руската драматургия от 19 в. Н. Островски /роден в Кострома/.
Поканата бе свързана с репетиция на сцена на една от най-трудните пиеси на Н. Островски – „Лес”. Личеше си, че и професионалните актьори се затрудняват – репетицията не вървеше. Изведнъж главният режисьор се обърна към актьорите на В. Червенков и ги помоли да се представят в сцена по избор от „Червени рози”. Чиста импровизация и много неочаквана… И тогава нашите момичета и момчета сътвориха такова чудо на прославената “Островска” сцена, че местните актьори избухнаха в бурни аплодисменти. А режисьорът им се обърна и каза: “Трябваше да дойдат актьори самодейци от Самоков, за да ви покажат как се играе с душа и сърце…”
Наистина, това е стара история, но някои от древните мъдреци беше казал: „Когато времената са трудни и бъдещето е неясно, то още повече трябва да ценим светлината, която идва от миналото”.
Самоковският театър има богата, повече от 100-годишна история, и ако е оцелял през всички тези години, то е защото всяка генерация любители на театралното изкуство е предавала своята любов и опит на следващите. Затова трябва да се пази светлината от миналото – така оцеляват традициите.

Антония Бояджиева

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*