История, Култура, Новини, Статии, коментари

Ще открием ли посланията в една нова азбука?

Проф. д-р Колю Колев

Ако някои учени люде и граматици се заемат да открият нова азбука на словото, то вероятно няма да започва както латиницата и кирилицата, или която и да е друга, все с началната буква А, както е и нашата с – Аз, буки, веде, глаголи. Ще поискаме да я изучим, ако първата й буква ще е:
Ж – като живота, това чудо, дарено ни от майката природа.
Р – като разума, тази колосална човешка енергия за съвършенство.
М – като мир на народите от цялата планета!
Л – като любов, обич, що ражда живота и облагородява душата ни…
Вярвам, че ще бъде обикната такава азбука за новото ни слово в сегашния и още повече в идните векове. Ще бъде реч с поетичното определение – “реч омайна, сладка”. Тя ще приласкава нашето поколение и още по-нежно потомците ни, защото в това са загатнати началата на друг свят. В него ще преминават своя живот хора с други идеали и качества, кодирани в човешкия ген като неотнимаемо от никого наследство, докато е жива планетата, докато на нея броди и твори разумното същество – човекът.
Много преди да се заемем с това себепознание на журналистиката и публицистиката, на тази жизнена система на съвременното човечество, велики мислители и духовни наши предци са го провъзгласили като харта на хуманизма и бъдещето на обитателите на планетата.
Не мога да не спомена една мисъл, която е завладяла съзнанието ми, една укоряваща проповед и властна свяст, изречена към нашите предци преди два века и половина – през 1762 г. Тя е истински Манифест за пробуждането на един заробен от цяла вечност народ. И днес разгърнем ли тази ръкописна книга, като да чуваме пронизителния като остра болка, спряла дъха ни, изречена с първородните думи на нашия език: “О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин? Или не са имали болгаре царство и господарство?”
Не съм срещал в литературата по-силни и тревожни думи, отправени към народ. Те звучат и измъчват като проклятие, като анатема към хора, забравили своята свяст и преотстъпили своята вяра.
В ония далечни времена кой се е решавал да въстане с голи ръце, кой е издигнал глас срещу отстъпници от своя род и вяра и изразил привързаността си към своето родословие. Духовникът, този свят човек, измъчван от болки в килията на Зографския манастир в Атон, е рисувал буква по буква, с черковнославянска калиграфия и образ, както е в свещените книги, по които се просветляват пътищата и бъдещето на православните християни. Той е знаел, че низшите хора, над които виси ятаганът или заточението, погрома и палежа, не са се предали, а пазили и почитали свято като икона името българин.
“Поради что се срамиш” – са думи като жестока присъда, с която започва неговата знаменита книга “История славяноболгарская”. Те са вик на истински будител на своя народ. Те са зов на спасител на своята вяра и непреклонен дух, повел своите следовници във време на възраждане и освобождение.
Стъпка по стъпка, до изнемога, той проправя пъртина в дълбоките снегове и предвожда своите сънародници по стръмна пътека, към възвишени идеи. Първата проповед в този манифест е синтез на думи, мисъл и философия, които са символ на Възраждането:
“Ти, болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик!” Тези думи са пълни с обич и надежда, отправени към обезправения народ.
Защо духовникът слива в едно родословието и езика, като сигурен път за освобождение на своята земя?
Тази предполагаема азбука на живота съдържа в себе си отговора на основния екзистенциален въпрос за смисъла на живота, който ние, разумните същества на планетата, си задаваме, щом се препънем в превратностите на своето битие…

Из “Изповеди на словото”, стр. 163-164

С вълнение на душата си ще отбележа още един юбилей на журналисти – цели две десетилетия на в. „Приятел”. Една снимка на студенти ме връща към техните образи. Как започна тази епопея, как иначе да я назова, за един вестник, доживял пълнолетие. Преди двайсет години получих един вестник от Самоков с милото заглавие „Приятел”. Негови редактори са нашата студентка, целеустремена, извънредно скромна, упорита в овладяване на познания за словесното творчество – Надка Вардарова. Тя е в десния край на снимката, която направихме в предишни времена. Нашата аудитория този път бе във ветеринарно-медицинския факултет с необикновените му катедри с подиум и операционни маси, където други колеги са изучавали света на животните, диви и питомни.
Случи се тъй, че в този ден бе датата и на моето рождение. Навършвах петдесет години, защитил бях докторска дисертация, както се казва, имах няколко малки празници и ги споделях с моите студенти. Не съм знаел, че тук се е събрало цяло съзвездие известни и кадърни българи-журналисти. Освен Надка Вардарова, в горните редове са Чавдар Стефанов, бъдещият кореспондент на БТА в Москва, Ани Чонкова и целият курс.
Вестник „Приятел”, основан от Надка Вардарова и Тодор Попов, се оказа и моето любимо пристанище. На неговите страници се появиха моите първи изследвания в книгата ми „Мамини песни”. И очеркът за неоценимия изследовател на фолклора, обиколил България по нейните „златоносни залежи” – изворите на народни песни, професор Васил Стоин. Томовете от неговата уникална експедиция обхващат безценни съкровища на народното творчество. Редакцията помести сърдечен отзив за моите скромни занимания, въздавайки много повече добри думи, отколкото навярно съм заслужил. Голяма е ролята на такъв подтик и дружеско рамо в творчеството на всекиго. Нали всяко словесно творение живее дълго, щом е прието гостоприемно и с отворена душа.
Мога да си представя каква тегоба е в тези мътни времена да се издава вестник, да оцелява не само икономически, а още повече и духовно да се съхрани. Те вложиха цялото си сърце, знания и дарба да покажат на този объркан свят, че има един спасителен остров и той е приятелството! Тайният девиз и неговата творческа позиция. Мили хора, благодаря ви за ръката, която ми подадохте и вярата, с която ме стопляте.
Другата ми опора са малкият журналистически колектив на в. „Росица” в Севлиево. Градът, където се учих в гимназията, печатах своите първи ученически съчинения. Изпитвам голямо удовлетворение, че те поместиха откровени интервюта с мен и публикуваха отзиви за моите книги от документалната трилогия…

Из „Изповеди за словото”, проф. д-р Колю Колев, изд. „Лице”, стр. 280-281

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*