Новини, Статии, коментари

Януарско: усмивка срещу леда

Навън температурата е минус 20 градуса. В стаята – плюс 11 градуса. Леденият капан е щракнал. От седмица вече.
Оттатък югоизточната ни съседка зверствата продължават. Всичко човешко е забравено.
Светът вече не е онзи, който познаваме. Светът вече не е същият.
У нас политиците се надцакват.
Половината пенсионери преживяват /живот, а!?/ със 150-200 лв. и се питат дали ще дочакат обещаното увеличение с 2 % от 1 юли /3-4 лв./.
Икономиката си мечтае да постигне ръста отпреди… 30 години. За селското стопанство като за… – или добро, или по-скоро – нищо.
Престъпността се шири в очакване открай време на правосъдна реформа. Армията е по-малка от местата на един стадион /„Българска армия”, да речем/.
През границите нахлуват емигранти и други, наречени бежанци.
Данъците се повишават.
Сметката за тока не ти се поглежда.
Изобщо пред очите ти причернява…
…Докато не съзреш усмивката на детето и красотата и очарованието на смеха му. Най-искрен, най-весел и най-чист от всичко на света! Една светлинка в тъмния тунел. Една искрица, която поддържа пламъка и ти дава надежда и кураж. Някога, макар и не сега, може би и на нашата улица все пак ще изгрее слънце…

Тодор Попов

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*