Освен най-светлия български празник, ден на буквите и на светите солунски братя Кирил и Методий, 24 май тази година бе и Спасовден. В Белчин по традиция на този ден се провежда събор. Ние, членовете на клуба на пенсионера в кв. „Самоково”, решихме да си направим подарък за празника, като посетим този събор, поиграем и се повеселим. Окуражени бяхме и от поканата по местния канал, началото бе предвидено за 11 ч.
Записаха се 50 човека. Намерихме превоз и щастливи потеглихме. Слязохме от автобуса при новата черква „Св. Петка”. Разделихме се на групи, според възможностите си, и атакувахме разкопките на хълма Св. Спас. Какво бе разочарованието ни обаче, когато видяхме, че там няма и помен от събор. Горе се бяха събрали няколко души и си готвеха ядене около голям казан. Попитахме ги къде е съборът. Отговориха, че е в селото, на площада.
Върнахме се обратно. Като добри християни запалихме по свещичка в храма. Тръгнахме към площада. Но и там разочарование – имаше не повече от десетина души. Две певици се надпяваха, а нямаше кой да ги слуша. Ако не бяхме ние, площадът пустееше. Няколко момичета се опитваха да играят хоро. Решихме и ние да ги подкрепим…
Гледах празния площад, беше ми болно и обидно – да заведеш 50 човека на събор и цял ден да ги караш да седят по пейките… Съсипан бе празникът на хората.
Късно следобед, в 16.40 ч., автобусът дойде и отпътувахме разочаровани по домовете си. Нямам вина, но искам да се извиня на всички, които се отзоваха на поканата за нашата „екскурзия”.
Дали домакините са харесали събора?
Венета Върбева
+ There are no comments
Add yours