А събор нямаше…

Площадът в Белчин помни и по-добри дни... Снимка: архив.

Освен най-светлия български празник, ден на буквите и на светите солунски братя Кирил и Методий, 24 май тази година бе и Спасовден. В Белчин по традиция на този ден се провежда събор. Ние, членовете на клуба на пенсионера в кв. „Самоково”, решихме да си направим подарък за празника, като посетим този събор, поиграем и се повеселим. Окуражени бяхме и от поканата по местния канал, началото бе предвидено за 11 ч.
Записаха се 50 човека. Намерихме превоз и щастливи потеглихме. Слязохме от автобуса при новата черква „Св. Петка”. Разделихме се на групи, според възможностите си, и атакувахме разкопките на хълма Св. Спас. Какво бе разочарованието ни обаче, когато видяхме, че там няма и помен от събор. Горе се бяха събрали няколко души и си готвеха ядене около голям казан. Попитахме ги къде е съборът. Отговориха, че е в селото, на площада.
Върнахме се обратно. Като добри християни запалихме по свещичка в храма. Тръгнахме към площада. Но и там разочарование – имаше не повече от десетина души. Две певици се надпяваха, а нямаше кой да ги слуша. Ако не бяхме ние, площадът пустееше. Няколко момичета се опитваха да играят хоро. Решихме и ние да ги подкрепим…
Гледах празния площад, беше ми болно и обидно – да заведеш 50 човека на събор и цял ден да ги караш да седят по пейките… Съсипан бе празникът на хората.
Късно следобед, в 16.40 ч., автобусът дойде и отпътувахме разочаровани по домовете си. Нямам вина, но искам да се извиня на всички, които се отзоваха на поканата за нашата „екскурзия”.
Дали домакините са харесали събора?

Венета Върбева

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*