Весела Люцканова представи “Водовъртеж”

Гл. библиотекар Албена Ихтиманска даде началото за срещата-разговор с писателката Весела Люцканова в общинската библиотека “Паисий Хилендарски” на 26 април. Най-новата книга на Люцканова – “Водовъртеж”, представи филологът Христо Христов. Той говори и за други произведения на авторката, като сподели, че лично на него най-силно впечатление му е направил романът “Щъркели на леда”. Писателката не обича думата обикновен, тя смята, че всеки носи в себе си нещо необикновено, допълни Христов.
Прокрадна се и мисълта на Хемингуей, че “за да стане човек писател, трябва да има ранено детство”. Когато Весела била дете /родена е през 1935 г. в София/, майка й починала от туберкулоза. Баща й пък бил в затвора. Двете с по-голямата й сестра са отгледани в сиропиталище. По-късно Весела е осиновена от семейство в Ловеч, където е изживяла, по думите й, “десет щастливи години”.
Завършила е Висшия инженерно-строителен институт. Била е проектант, а по-късно е работила като редактор. Сега е собственик на едноименно издателство. Автор е на повече от 30 книги. Произведенията й са преведени на много езици. Носител е на наши и чуждестранни награди. Омъжена е, с две дъщери.
Повече от час писателката разказва за своето творчество и отговаря на въпроси на присъстващите – Любомир Малинов, Мария Ицова, Йонета Стефанова и др.
Противно на очакванията, Люцканова заяви, че издателската работа не й пречи, дори й помага, тъй като така се създават много контакти, а и постоянно можеш да четеш и да сравняваш произведения на известни автори.
Обича да пише нощем. Предпочита разказите пред романите, тъй като захване ли роман, както сама казва, “не може да излезе и да се види с хора”. “Човек трябва да чувства отговорност пред бъдещето. Пък аз го имам, защото пиша и фантастика. Не харесвам автори, които се учат от прочетени книги. Трябва да се учат от живота. И е хубаво да пишеш така, че да извадиш доброто на показ”, довери авторката.
За интересната събеседничка е важна и обстановката, в която пише: “предметите, растенията, всичко това е допълнителна аура, в която ти съществуваш…” Била е поставена пред дилемата с поезия или проза да продължи. Избрала е второто, но имала и неиздадена стихосбирка.
Писателката приема уличния език само когато е в речта между герои, другото смята просто за мода. В този смисъл припомни и афоризма “Господи, помогни на талантливия, бездарният сам ще се оправи.”
“Човек е временно на този свят, но докато е в него, трябва да направи нещо хубаво”, сякаш обобщи накрая Люцканова. И сама го потвърди, като даде автографи на всички желаещи. А книги на писателката си купи почти всеки от присъстващите…