Вкусът на традицията

Гергьовден отмина, но споменът за един от най-големите празници в календара ни ме връща в родното ми село Паталеница, Пазарджишко. Там и досега се спазва една стародавна традиция, характерна само за нашето село.
На самия Гергьовден от най-ранни зори в дълбоки и дълги трапове се натрупва лозина. На Трифоновден още, когато се режат лозята, тези пръчки се събират, връзват се на снопове и се прибират на сушина. С тях се палят огньовете на Гергьовден. Може да звучи невероятно, но става такава жар, че приготвените за ритуала агнета едва ли могат по друг начин толкова хубаво да се изпекат.
Става по-интересно, когато при траповете пристигнат набучените на дълги шишове гергьовски агнета – напълнени с ориз и дреболии, овкусени с ароматни подправки. Нареждат местните хора агнетата по 15-20 и се започва едно бавно и дълго въртене, докато се опекат. Това продължава 6-7 часа!
През цялото това време млади и стари, мъже и жени, младежи и деца са наоколо. Хората разговарят, разказват си вицове, смеят се. Хапва се и се пийва. А където има музика, се пее заедно с певците, играе се хоро.
От време на време с метличка от плодно дръвче /череша, ябълка или слива/, топната във вода, печеното се пляска, за да не прегори и да бъде сочно…
Може после цяла седмица да се пости, но на Гергьовден във всяка къща в Паталеница има агне и около трапезата се събират роднини, близки и приятели. Това е ден на истинска радост, на приятни срещи и мили спомени.