Вратите са винаги отворени!…

Тодор Дишлийски

Тодор Дишлийски от Ярлово кара 70-а година, пенсионер е, но е сигурно много по-пъргав и работлив от мнозина на доста по-млада възраст. А е и много по-различен от средностатистическия жител на общината. Истински оригинал!
Започваме разговора си по темата за дейността му като планинар. Работил на времето в Кремиковци, но все нещо го теглело към планината…

– През 1982 г. направих маркировка на туристическата пътека от Черни връх на Витоша до родното ми село. След това от Българския туристически съюз продължиха маркировката от Витоша през Верила, Рила и Пирин до гръцката граница.
После направих нова маркировка с камъни от Ярлово до Ярема. Маркирах и пътеката от Ярлово до Чуйпетльово.
– Това – преди време. А напоследък?
– През последните две-три години поставих табелки за ориентация от кръстовището на Витоша – Смильо, до Ярлово. Направена бе зимна маркировка със 164 кола от м. Буката до подножието на Черни връх. Поставихме 74 кола от Ярлово до Купена. Направихме връзка с международната маркировка.
Всичко това бе осъществено благодарение на съдействието на директора на Национален парк „Витоша” Тома Белев.
– А тази година какво ще правиш?
– Ще продължим маркировката от Витоша до село Клисура и хижа „Ловна”. Има обещание за съдействие от главния секретар на БТС Венцислав Удев, лично се познаваме.
– Ти си известен освен като любител на природата, и като майстор на щъркелови гнезда…
– Започнах да се занимавам с щъркелови гнезда преди повече от 30 години – през 1982 г. Направих първото гнездо. Птиците кацаха, но не искаха да мътят. Минаха няколко години. Направих различни гнезда, докато не им угодих. В двора на къщата ми в Ярлово сега има издигнати от мен общо седем гнезда. За едно от тях съм благодарен на бившия кмет на София Стефан Софиянски, който изпрати специален кран за монтирането му. През миналата година в двора ми имаше две двойки щъркели. Очаквам през тази година щъркелите да са повече.
– Бай Тошо, знам и за друга твоя странност – и досега, на тези години, да се хвърляш в ледените води наравно с младите, за да вадиш кръста на Йордановден…
– Имам закалка за това още като дете и младеж. След известен период, от 1985 г., възстанових заниманията и от тогава съм редовен участник в този ритуал. Отначало в Ярлово, а от 1995 г. в София – на езерото „Ариана” при Орлов мост и от няколко години – на езерото в жилищния комплекс „Дружба”. Тази година, на 6 януари, ми бе поредното юбилейно 30-о къпане. Даже от софийските телевизии доста журналисти и оператори ме знаят и все напират да ме снимат и да говорят с мен на този ден. Все ме питат: „Ще се хвърляш ли догодина пак?”
– А ти – ще се хвърляш ли и догодина?
– Има време. Още не съм решил да се отказвам…
– С какво ще завършим този наш разговор?
– С една покана! В пристройка в двора на къщата ми в Ярлово разполагам с летен заслон с 14 легла, заредени с нови дюшеци, одеяла и възглавници. Обръщам се към всички планинари, които имат път от Черни връх за Рила и минават през Ярлово – заповядайте за отмора и спане при мен! Живея близо до площада в селото, вратите са винаги отворени…

Интервюто взе: Тодор Попов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*