Гебо, твоето дело не е забравено…

Пътувайки към Радуил, за традиционния Бобфест, в мислите ми нахлуха стари спомени за основателя и дългогодишен организатор на този празник и мой приятел Георги Божилов-Гебо. Много често се срещахме както в Самоков, така и в София. Разговаряхме, шегувахме се, казвахме си по някой виц и се смеехме от сърце…
Слязох в центъра на селото и се запътих към новата черква „Рождество Богородично”, за да запаля свещичка. След няколко крачки обаче, съвсем спонтанно, обърнах посоката и се запътих към старата гробищна черква – „Св. Никола” /изградена през 1863 г./, където е и гробът на Гебо. Вратата беше отворена. Влязох, но не знаех къде е. Инстинктивно тръгнах в произволна посока и само след десетина крачки сякаш някой ми обърна главата вляво и погледът ми се втренчи в черна мраморна плоча, от която ме гледаше самият той – Гебо. Поклоних се, прекръстих се и се помолих с натъжено сърце.
След това вече, както бях решил първоначално, се запътих към новия храм. Гледайки го още отвън, се зарадвах, защото е красив, а дворът – изпълнен с много цветя и добре подреден.
В селото има две черкви, оброчище и 11 параклиса. Това е, както се е писало неведнъж, радуилската Света гора, която за късмет се намира в нашата Самоковска община.
Новият храм е осветен през август 1900 г. и е перлата от светогорската огърлица на Радуил. Вътрешността е внушителна – както със стенописите, така и със старинните големи икони със сребърен обков, всичките рисувани в периода 1900-1902 г. от самоковския зограф Михаил Белстойнев. Изключение прави иконата на св. архангел Михаил, рисувана от Никола Образописец – „самоковец”, както собственоръчно е изписал той в долния десен ъгъл.
А ето по-крупните дарители от онова време – Никола и Лазар Китанови, Димитър Примджанов, Георги Милчев, Костадин Богоев, Неделя Хадживасилева, самоковското кожухарско дружество. Откроява се третата иконостасна икона – на св. Йоан Кръстител, рисувана през 1901 г. и дарена от самоковския генерал от запаса Христо Петрунов.
От храма почти тичешком се отправих към читалище „Христо Ботев”, където очаквах да видя стари приятели – самоковските майстори – дърворезбари, художници, представители на различни занаяти. На двата етажа бяха подредени произведения на творци от Радуил и Долна баня, от Пазарджик и София, от Благоевград и Сливен… С рисунки от Самоков се представяше обаче единствено Иван Шуманов.
След молебена и водосвета на мегдана протоиерей Николай Аршинков освети бобения курбан в двора на „Рождество Богородично”. И тази година, както и през предишните 12 лета, майсторките на боба неизменно са едни – 86-годишната вече Стефанка Нешева, Цветанка Илиева и Добрина Михалкова. От две години на кулинарния колектив усърдно помага младият Радослав Димитров /Ради/ – нали тайните трябва да се предадат на следващото поколение…
„Рецептата е традиционна, обясни баба Стефана – боб, моркови, чушки, кромид, чубрица, джоджен, много подправки и съвсем малко магданоз…”
За всички участници и гости бяха приготвени четири столитрови казана с вкусния курбан. Предварително пък в черковния двор бяха поставени пейки и маси с бели покривки. По масите домакините предвидливо бяха наслагали панички с люти чушки и разнообразни подправки, хлябът пък беше бял, ръчен – приготвен в местната пекарна.
След старта на концертната програма официалните гости влязоха в храма да запалят свещичка, а после опитаха вкусния боб и поговориха с многобройните участници в певческите и танцовите трупи и с местни жители.
Още по-радващото пък бе, че по време на тържествата и две кръщенки бяха извършени в Радуил…

Александър Бонев

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*