Георги Фъртунов: “В индивидуалните дисциплини ще гоним влизане в десетката”

Треньорът на биатлонистите-олимпийци Георги Фъртунов пред „Приятел”: “В индивидуалните дисциплини ще гоним влизане в десетката”

Георги Фъртунов е роден на 17 април 1957 г. в Самоков. Като ученик отначало тренира ски бягане. Един от първите биатлонисти в града ни. От 1975 до 1981 г. се състезава за младежкия и мъжкия национален отбор на България по биатлон. През 1977 г. е 4-и в класирането за купа “Дружба”. Година по-късно печели турнира “Дружба и братство”. Многократен републикански шампион. Майстор на спорта.
Завършва средното си образование в ПТГ „Никола Вапцаров”, а висше – в НСА “Васил Левски” през 1984 г. със специалност “Ски и биатлон”. След това е учител в спортното училище в Самоков. Треньор на младежкия, женския и мъжкия национален отбор през периода 1988-2001 г.
Женен. Съпругата му Моника е също треньор по биатлон. И синовете им – Васил и Петър, са спортисти – състезатели по биатлон и ски скок.
Събота, 1 февруари. Само ден преди заминаването на олимпийците ни за Сочи. Успяваме да се свържем по мобилния с треньора на биатлонистите Георги Фъртунов. Времето му е разпределено до минута. Идва от водосвет в долномахаленската църква „Въведение Богородично”, организиран за здраве и късмет на олимпиадата, където е присъствала и депутатката Ирена Коцева. Отделя ни половин час – след това започва старт на Мирослав Кенанов и наставникът, естествено, трябва да го наблюдава по телевизията. Времето е много студено. Разговаряме в колата – задъхано, накъсано. После сглобяваме отделните „парчета” от разговора…

– Какви са очакванията ви за представянето на нашите биатлонисти на олимпиадата в Сочи? Какви са целите, които се поставят?
– Целта ни в индивидуалните дисциплини е влизане в десетката. Това би представлявало по-добро класиране от олимпиадата във Ванкувър, Канада, преди 4 години. Надявам се да постигнем тази цел. Биатлонът е комплексен спорт и дано стрелбата даде възможност нашите да реализират собствените си спортно-технически и функционални способности.
– Подготвени ли са нашите момчета – Анев, Кенанов, Клечеров, Златев, Илиев – за предстоящата голяма битка?
– Смятам, че са подготвени, затова се води организационно-тренировъчен процес, който да ги въведе в най-добра спортна форма за олимпиадата. Хубав заключителен лагер направихме в Австрия. Трябва да усъвършенстваме някои детайли и да се приспособят състезателите към изискванията на олимпийските писти в Сочи. Трябва да измислим и съответните стратегии за участие в стартовете на място. Като треньор обичам да свършвам работата си докрай.
Много ни помогнаха Общината, клубът по биатлон, фирма “Бороспорт”. Благодарение на тях се направи трасе, подобно на олимпийското в Сочи. За жалост обаче тук не падна достатъчно сняг.
– Получихте ли необходимата помощ и съдействие от федерацията и от други институции?
– Не на 100 процента, за жалост.
– Има ли по принцип достатъчно добри условия за подготовка на биатлонистите у нас?
– Липсва средно висок терен и писта за комплексна подготовка, а през лятото 80 % от тренировките се провеждат на такава височина – около 800-1000 м. Ролбанът на Ридо се разпадна. Ползвахме лагери в чужбина, където има ролбан и стрелбище за комплексна подготовка.
– За кой път ще участвате вие в олимпиада, какво е чувството да участваш в олимпийски игри?
– За трети път като треньор. За жалост като състезател не успях. Чувството е… голяма отговорност и професионално удовлетворение от това, че си стигнал до тук. Голям шанс е да премерим труда си с елита в биатлона. В този спорт зависиш от техника, ски, вакси, пушки… Наистина голяма чест е да си премериш силите там.
– Какво най-важно си спомняте от минали олимпиади?
– На олимпиадата през 2006 г. в Торино участвах като треньор на Хърватия. Ние класирахме най-младия участник на олимпиадата. Тогава повече опознавах обстановката.
Във Ванкувър през 2010 г. беше голяма отговорност, тичане, но се върнахме с две 25-и места на Краси. Той бе и четвърта резерва за масовия старт. Преди олимпиадата най-доброто ни място с щафетата беше 19-о, на световното току преди олимпиадата завършихме 11-и и на олимпиадата имахме цел да сме до 12 място, но завършихме 16-и – двама от състезателите ни се разболяха преди старта.
Малшанс имаше и за Краси в спринта – две нули на рубежа, но при втората стрелба бе страхотен снеговалеж и се задържа 42 секунди на стрелбището, имаше и заден стартов номер и затова не успя да се класира много по-напред. Изключително важно е да стартираш с по-предна стартова позиция.
– Бил сте треньор и в Хърватия. Каква е разликата в сравнение с България?
– В Хърватия бях през 2004-2007 и от 2010 до 2012 г. Там трябваше да окажа помощ да се развие този млад за страната спорт. Едва от 2002 г. там започнаха да се занимават с биатлон, но имат големи таланти и възможности. Нямат условия, но се развиват бързо. С талант, труд и правилен тренировъчен процес може да се постигне голям успех. Яков Фак, когото тренирах по време на първия си престой в Хърватия, сега стана голямо име в биатлона. Дино Буткович пък е новата звезда на този спорт в Хърватия – стана втори на световното за младежи през миналата година.
Ако сравняваме – в полза на България е, че имаме изградена система, методика и теоретично защитени познания за спорта. Добра подготовка се получава тук, но условията за треньорския труд не са добри. На гола поляна отидох в Хърватия, но създадоха после там добра спортно-тренировъчна база. За съжаление там пада малко сняг. Те все пак нямат и традиции в този спорт. Дори изпуснаха Яков Фак, който сега се състезава за Словения. Германия, Австрия, Русия, Норвегия имат много по-добра логистика и не сме им равностойни в това отношение.
– Кои са най-големите успехи на нашите биатлонисти досега?
– Краси е европейски шампион за младежи. Има и три медала от европейски първенства за мъже, 13-о място на световно първенство. Три пъти е бил в топ 10 в първенствата за Световната купа – 7-и и 9-и тази година и 8-и миналия сезон.
За Миро Кенанов това също е второ участие на олимпиада. Завършвал е три пъти в топ 10 за Световната купа.
– Какво ще кажете в заключение?
– Тренировъчния процес през този сезон бе изцяло насочен към подготовка за Олимпийските игри в Сочи. Олимпиадата е връх за всички спортисти. Стартът е най-добрият тест, разбира се. До колко добре са водени тренировъчният и възстановителният процес, ще се види по време на самите състезания.

Разговора водиха: Надка Вардарова, Делян Василев

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*