Геройството на Виктор Варошкин и колегите му през погледа на обектива

Тазгодишният 22 юни ще се запомни с вълнуващо събитие – срещата с Виктор Варошкин и екипа на алпинистите, записали и показали своеобразен епос за човешките възможности по сякаш непристъпните върхове в Патагония през зимата. В художествената галерия „Проф. Васил Захариев” събралото се множество почти два часа прекара в компанията на част от главните герои в епопеята и на подредените фотоси, проследяващи пътя им сред безкрайни ледници, зъбери, канари…
В приветствието си зам.-кметът и дългогодишен спортен деятел Васил Сайменов посочи, че са нужни такива добри примери на всички. Той благодари и на ръководството на „Самел-90” АД, което направи възможно събитието.
Водещата Веска Тодорова представи присъстващите герои: Руслан Вакрилов, Мартин Маровски и Виктор Варошкин /отсъстваше единствено Григор Вътев/, които поотделно разказаха за осъществяването на своя голям проект в областта на алпинизма и за успеха на експедиция „Опашката на Дракона – Патагония 2016” – достигането до легендарния връх Серо Торе /3128 м н. в./ и прокарване през чисто скален маршрут по отвесна скала на премиерна българска линия към връх Ел Мочо в Патагонските Анди, на границата между Чили и Аржентина.
На северната стена на скалната игла, която предлага на катерачите гранитни цепнатини, каквито не съществуват в България, се намирали едва 8 маршрута. Лявата част, която е и най-трудна и почти напълно отвесна, разполага само с 3 линии, които са били допълнени от още една – четвърта, дело на българския екип. Тази линия, наречена от екипа „The approach team line”, се е превърнала в една от общо едва 14-те български линии по света.
На тримата алпинисти бяха връчени отличия и подаръци от общинското ръководство. Триото разказа и показа на екран неравната битка с природата, дългия и изпълнен с препятствия и всякакви изпитания път към успеха.
Всичко това е поднесено по изкусен начин от Руслан Вакрилов. Неговите фотографии показват невероятни гледки, където човешката фигура изглежда като петънце на фона на величавата природна даденост. Може да се видят още и опасното придвижване на алпинистите по силно раздробен ледник, катерене в уникални отвесни ледени тунели /характерни единствено за Серо Торе/, величествената група от скални игли в масива на върха и още, и още…
Руслан, Виктор и Мартин благодариха на всички спомоществователи, включително за финансовата подкрепа, и заявиха, че само благодарение на усилията на целия екип е възможно да се видят фотосите.
Самоковецът Виктор Варошкин разясни какво представлява техничния алпинизъм, при който целта не е да се изкачват най-високите върхове, а да се избере най-трудния път към съответния връх. Виктор даде пример, че не повече от 100 човека са изкачили едно от най-големите предизвикателства за алпинистите от цял свят – вр. Серо Торе, докато над 8 хил. души са стъпили на най-високия връх на планетата Еверест /8848 м н. в./.
Поради обзелото го огромно вълнение от осъществяване на мечтата си – стъпването на Серо Торе, Виктор забравя да си сложи слънчевите очила на върха, където дълго, около 40 минути, се наслаждава на постигнатия успех, осъществен след продължителна подготовка и чакане на подходящи климатични условия. На следващия ден осъзнава, че е получил начална степен на снежна слепота и си отдъхва, че не са престояли още по-дълго на върха.
Варошкин разказа и за тежките условия по време на експедицията на 15 хил. км от България. Патагония заема една трета от Южна Америка и поради близостта до Антарктида там се вият свирепи бури с вятър, достигащ над 200 км в час(с пориви от над 300км/ч), наблюдава се рязка смяна на времето, природата е наистина величествена и сурова, като се виждат гранитни скали, отвесни километрови вертикални стени, огромни ледници, един от които е и третият най-голям естествен водоизточник в света. Като пример за неустойчивото време алпинистите изтъкнаха, че един ден температурата е била 30 градуса, а на следващия ден навалял 5 см сняг…
Именно при разразила се буря човек от екипа – Григор Вътев, е вдигнат във въздуха, а при последвалото падане му се обажда стара травма /херния/, която го връща обратно в България. Това налага Руслан Вакрилов да си намери нова свръзка – открива я в лицето на гърка Панос. Те повеждат крак и в последвалия успех на групата, като изкачват иглата Пойнсенот.
„Обсъдили сме вече варианти с „Бороспорт”, а надявам се и Общината да се включи, как да рестартираме увлечението на самоковци по алпинизма. Тук, в Мальовишкия дял на Рила, е лоното, Меката на българския алпинизъм”, изтъкна Варошкин. Той добави, че друга мечта и цел, освен създаването на алпийски клуб, е и развиването на други екстремни спортове.
Увлекателният разказ, в който бяха вплетени достойнство, младежки хъс и зрелия разум на талантливите млади мъже, предизвика дългите и бурни ръкопляскания на присъстващите. Сред тях бяха и най-близките на Виктор – майката Христина, уважавана очна лекарка, бабата и дядото – Вергиния и д-р Димитър Наумов, отсъстваше по здравословни причини само бащата – доц. Георги Варошкин. Тук бяха и други роднини, близки, приятели, планинари, общественици, зам.-кметовете Сия Шехтанова и Люба Кленова. Присъствието на деца пък даде надежда, че връзката на самоковци с планинарството ще продължи и занапред. Много време след официалната част продължиха разговорите край организирания стилен коктейл.

Надка Вардарова
Делян Василев

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*