Глория Николова: “Най-важното е да има кой да те вдъхновява”

Около абитуриентските балове разговаряхме с няколко зрелостници от самоковските средни училища.
Глория Николова е родена 31 август 1994 г. Завършва Професионалната гимназия по туризъм, специалност „Организация на туризма и свободното време” с отличен успех. Класен ръководител – Евелин Заркина.

– С какви чувства приемате края на вашата “кариера” в училище?
– Със смесени чувства. Мислех, че ще бъда безкрайно щастлива, защото непрекъснато си повтарях колко ми е омръзнало, но в крайна сметка се оказа, че ми е доста мъчно както за съучениците, така и за учителите и дори за моментите, в които съм се ядосвала. Имайки предвид, че се сближихме най-много през тази година с всички от класа, е разбираема и тъгата в очите на всички ни.
– Кое ще ви липсва най-много – съучениците, учителите, учебния процес, свободното време?
– Ще ми липсва всичко, всеки един забавен момент, дори ученето – бяха хубави години, които ще се помнят цял живот.
– Кой ви бе любимият предмет?
– Българският език! Ако трябва да бъда честна – заради госпожата, която ме вдъхновяваше през всичките ми ученически години. Най-важното нещо е да има кой да те вдъхновява и да ти показва пътя, но няма как да бъдеш вдъхновен, ако нямаш желание да се развиваш.
– А в кои часове ви бе най-трудно?
– Математиката определено ми бе най-трудния предмет! Както обичам да се шегувам – аз съм човек на творчеството, точните науки не са за мен.
– Какво бихте искали да кажете сега на вашите учители?
– Благодаря им за всички усилия и нерви, които са положили за нас. Мисля, че са постигнали главната си роля – направиха от нас истински хора. Пожелавам им да не губят ентусиазма, с който да зареждат и следващите поколения.
– Какви са бъдещите ви планове? Как се виждате след една година?
– Виждам се като студентка. Предполагам, че ще живея доста по-различно от сега – ще бъде по-трудно, но пък ще се запознавам с нови хора, ще стрелям нови хоризонти – бъдещето е длъжно да бъде хубаво.