Даниела Джоргова за лексиконите и 21 век или имаме ли време за близките и приятелите си

Даниела Джоргова е родена на 17 май 1989 г. Осем години тренира баскетбол, през които е събрала десетина медала от различни първенства и турнири. Придобива средното си образование в СОУ „Отец Паисий“, специалност „Информационни технологии“. След това учи в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Социална педагогика“. По-късно става магистър по специална педагогика. Сега Дани е учителка в частната детска градина „Веселото гардже“ в София. Срещата ни обаче не е свързана изцяло нито със спорта, нито с образователната система. Търсим я, за да поговорим за увлечението на децата от 90-те години на 20 век – лексиконите.

– Здравей, Дани! Наскоро ти публикува в профила си в една от социалните мрежи снимки от лексикон. Какво те накара да си спомниш за него и какви спомени ти изплуваха в ума?
– Преди около месец имах повече свободно време и възможност за размисли. Сетих се за този лексикон и реших да го разгледам. Когато го отворих, в главата ми наистина нахлуха красиви спомени от едно прекрасно детство, макар че тази книга е създадена по времето, когато имах сериозни здравословни проблеми – тежка контузия ме беше приковала за дълго време на легло. Всеки ден моите приятели идваха вкъщи, за да ми вдъхват кураж и надежда. По това времеси помислих, че би било хубаво да запазя някакъв спомен от този период и реших да си направя книга-дневник, в която всеки мой гост да напише по нещо и след време, като го прочета, да се сетя за този момент и за хората, които са били до мен тогава.
– Контузията ти е донесла болка, загуба на нерви и време, но може би ти е помогнала да преосмислиш, макар и съвсем млада, някои неща от живота си?
– Контузията дойде в най-лошия момент – тъкмо се готвехме за сериозни състезания, предстоеше ни дори и пътуване в чужбина с училищния отбор, а аз бях тренирала много усърдно и исках да се включа в отбора. Контузията обаче осуети попадането ми в състава. Започнах да осъзнавам, че реално спортът е много хубаво нещо, но идва време, в което човек трябва да помисли за своето развитие. Тъй като подобна контузия може да ти отнеме много, реших, че е дошъл моментът, в който трябва да започна да уча нещо и да се развивам в друга област.
– Вдъхна ли ти тази, да я наречем, книжка за благопожелания, сили и увереност по време на контузията?
– Да, определено. Въпреки че я четях по няколко пъти на ден, тя не ми омръзваше – винаги се появяваше усмивка на лицето ми, когато прочитах някои от пожеланията.
– Какво са ти пожелавали тогава твоите връстници? Може ли да ни прочетеш някои от най-вдъхновяващите и любими послания?
– Да, разбира се:
„Ако вълната на забравата ни отхвърли на различни брегове, знай, че далеч от теб тупти едно истинско приятелско сърце.“
Ето и едно от най-любимите ми пожелания, което е свързано с баскетбола: „Най-доброто дребосъче в баскетбола, високо 160 см. Най-доброто играещо дребосъче със супер добра техника и издръжливост. Един сладур в истинския смисъл на думата. Една от най-добрите баскетболистки в „Рилски спортист“. Добра и истинска приятелка. Винаги би ти помогнала, ако имаш нужда.“
Ето и още едно пожелание: „Дани, ако някога ти стане тежко, ако някога ти загорчи, помни, че всичко е човешко, човек понякога греши. Човек от грешките се учи, това е факт неоспорим. А който се учи, той ще сполучи. Затова нека грешим.“
– Виждам, че и много красиви рисунки са изпълнили дневника ти?
– Да. За това трябва да благодаря на моите приятели, те разкрасиха книгата ми по невероятен начин. Тук има много илюстрации на баскетболни топки, на различни анимационни герои, дори има и нещо като моя карикатура заедно с едно от момичетата, което е писало в дневника ми.
– Спомняш ли си как реагираха приятелите ти, когато ги помолеше да попълнят лексикона? Притесняваха ли се, някой отказа ли да изпълни тази твоя молба?
– Първоначално приемаха идеята на шега, но в момента, в който започваха да пишат, приемаха молбата ми много сериозно и се получиха някои доста добри неща. Нямаше човек от моето обкръжение, който да ми е отказал да попълни книгата.
– Би ли направила лексикон сега, след няколко години, в днешно време?
– Сега, както всички знаем, времената доста се промениха. Тези гостувания стават все по-редки и животът общо взето ни разпръсна в различни посоки. Всички знаем, че сега използваме и далеч по-често социалните мрежи. Евентуално може да помисля за нещо именно в тях, но на хартия едва ли бих успяла да го направя по същия начин.
– Какви въпроси би задала в един съвременен лексикон, пък бил той и в социалните мрежи?
– Първият въпрос би бил дали прекарваме достатъчно време със семейството и близките си, тъй като в момента на мен точно това ми липсва. Ежедневието е доста забързано, хората постоянно работят и някакси забравяме тези хубави мигове на събирания със семейство, с приятели, а това си мисля, че е много важно. Именно това би могъл да бъде първият и основен въпрос.
– Все пак по същество лексиконите са любопитни, пълни са с шеги, закачки и хубави думи. Можем ли да кажем, че тези книжки правят света ни по-добър?
– Да, определено е така. Пожеланията, които са написани тук, са много оптимистични и винаги биха заредили човек с положителна енергия.
– Знае се, че децата имат чисти мисли, дела и мечти. Ти явно си запазила детското в себе си. Пречи ли ти това във всекидневието или ти помага? Нужно ли е днес да пазим тези най-мили и съкровени детски вълнения у нас, когато вече сме пораснали?
– Определено съм съгласна, че децата имат чисти мисли и добри дела, тъй като всеки ден работя и общувам с деца. Запазила съм детското в себе си и смело заявявам, че съм горда с това. Понякога това ми пречи, тъй като както децата понякога са доста наивни и вярват, че всички хора са добри, така и на мен доста често ми се случва тази наивност да ми изиграва лоши шеги.
– Като учителка сега общуваш всекидневно с децата. Какво им даваш и какво те ти дават?
– На първо място аз им давам приятелство, което, според мен, е основното за всеки един учител, независимо дали работи в детска градина или в училище. Когато работиш с деца, най-важното е да бъдеш техен приятел и да им даваш основните съвети, които биха им помогнали в живота занапред. Като цяло работата с деца дава много положителна енергия, много настроение и много хъс за живот.