Да оставиш следа след себе си…

Пример

„Не си ли посадил едно дърво през живота си, все едно не си живял”. Често чувах тази сентенция още в ученическите си години. Наред с училищните уроците обаче вървяха и житейските – по човеколюбие и природолюбие…
И както всяка пролет се ражда нещо ново, така и в началото на тази започна да се осъществява идеята на отдавна пораснали ученици за облагородяване на пространствата пред блоковете. В крайните входове на блок 27 в кв. „Самоково” резултатът е вече налице – красиви градинки спират погледа на всеки минувач. Оградените миналата година места за зелени площи, доскоро буренясали и осеяни с камъни, вече са преобразени – пъстри цветя, трева и дървета носят усещането за нещо домашно, за дворно място, от което са лишени обикновено живеещите тук. Несравнима е вече и новата нагласа сред обитателите на блока, които повече от 20 години нямаха нито асфалт, нито дори улици, а наоколо беше само пясък и камъни – пустош…
Инициатор за началото на начинанието с мисъл за създаване на нещо уютно, домашно, още преди доста години /когато тук още не бяха минали хората от предприятието „От социални помощи към осигуряване на заетост”, за да оформят подстъпите към входовете/ стана Христо Апостолов. Той затреви ограденото северно пред работилничката-гараж пространство, засади и няколко фиданки и неуморно поддържаше и поддържа тревната площ около вече извисилите се брези и борчета.
Южно от осемте гаража пък имаше мъничко празно пространство, почти залепено до тях. На него се бяха „нагледали” две жени – Венета Касева и Зорница Каикова. Венета още от двайсетина и кусур години е известна на съкварталките си със своите балконски сандъчета, които всяко лято приковават погледите на минаващите. В квартала май първо в тях се появиха стелещите се надолу пъстроцветни „гирлянди” от алпийски сакъзчета. Та тя и Зорница преди 5-6 години изчистиха мястото, засадиха карамфили, иглика, здравец, лавандула, гладиоли… Големи грижи положиха и двете – хората от съседните апартаменти ги виждаха почти всяка вечер да носят големи бутилки с вода, с мотички да плевят, да събират боклука в чували… Градинката стана за чудо и приказ. И най-важното – запази се!!! Есенно време и непознати събират семена от харесалите им се цветя.
От миналата година пък вече има оформени площи за зеленина пред всички входове на съседните блокове. Пред вход „Д” на блок 27 един млад мъж – Валентин Николов със съпругата си София най-изненадващо за съседите си през май разкопаха и почистиха градинката, донесоха тревни смески, фиданки и храсти. Сега вече тревата тук се зеленее, а фиданките устояват на напора на появяващия се, макар и рядко, бурен вятър. Валентин на няколко пъти посяваше тревица и въпреки активната намеса на гладните гълъби, от семенцата избуя лека-полека трева, която той редовно коси сега с машинка. Съседката му Елена Донева пък оформи в дъното лехички с цветя.
После тя се зае и с площта пред нейния вход – почисти я от камъни, разкопа я, на няколко пъти сади цветя, окопава ги и ги наторява. Тя вече имаше опит от мъничката градинка точно под терасата си, където отглежда рози, карамфили, калдъръмчета…
После? Добрият пример, не само лошият, също заразява. Елена, Венета, Елена Дамянова и може би още някой от блока се заеха и с третата чернееща се площ източно пред вход „Е” – почистиха я, прекопаха, засадиха цветя и фиданки. В жегата обаче всичко щеше да изгори, а непосилно беше да се полива с шишета, макар и големи. Валентин и мъжът на Венета – Иван Касев, някъде преди месец купиха маркучи, които стигат чак до мъничката градинка край гаражите. Всяка привечер с тях полива я Валентин, я Елена /Донева/, я Венета. Понякога и по два пъти.
Съседите от вход „Г” също се заеха с градинката си…
Разговарям една топла привечер с градинарите. Елена Донева е искрена: „Всички очаквахме, че от съвета след като направиха улиците и тротоарите, ще се погрижат и за градинките… В един момент решихме да не чакаме повече, а да действаме по почина „Направи си сам!”. Уж на майтап започнахме, а то взе, че всичко се прихвана. В седмицата по един път прекопаваме, косим тревата и наторяваме. Вальо пък полива всяка вечер. Много му се радваме, защото млад човек като него да се заеме с такова нещо е рядкост в днешно време…”
Валентин освен че не смята за загубено времето с грижата си около зелената градинка, но е и доволен, защото това го разтоварва след изморителния работен и горещ ден. Не дели градинките на наши и ваши – освен пред своя вход, полива и пред съседните. Така тук се оформи една полезна „задруга”.
„Какво да ни правиш? Хората обикновено консервират буркани, а ние – цветя. Но ни е хубаво, нали?”, възкликва Венета.
Две мнения по въпроса няма…

Яна Василева

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*