Две незабравими срещи

Светлият празник на българската просвета и култура и тази година бе отбелязан от членовете на Руския клуб по достоен начин. Като преклонение пред силата и магията на родното писмо и реч бяха двете срещи със самоковци – творци на поезия и проза.
На първата среща гости бяха Александър Кондоферски – „един самоковец от Мюнхен”, както сам той се нарече, и д-р Атанаска Тоскова, един от редакторите на излязлата съвсем наскоро от печат негова книга „Пътешествия без предизвестия”. Живеещият повече от четвърт век в чужбина и дошъл за броени дни в България и родния град Кондоферски бе успял в претоварената си програма от срещи с роднини, близки, приятели, съученици, любими места и пр., да вмести и това посещение в памет на своя баща. Желанието му да се запознае и с хората, в чийто колектив д-р Иван Кондоферски в последните години от своя живот е бил почетен член, чувствал се е добре и сред съмишленици, бе напълно разбираемо, като се има предвид, че бащините родолюбие и почтеност синът носи в сърцето си с не по-малка сила.
И тук той попадна сред приятели, макар и досега задочни, а вечерта се превърна в дълбоко емоционално изживяване за всички. Повечето членове на клуба познаваха госта най-вече от многобройните му публикации във в. „Приятел”, четени с интерес и удоволствие заради тяхната искреност, заради богатата, любопитна и образователна информация, заради преливащите чувства в диапазон от радост и гордост до тревога и болка. Защото това бяха материали, може да се каже, писани със сърце и като дар за читателя – за безбройните пътешествия на автора по света, за страната, в която живее сега, за съхранената и пренесена през годините памет на рода му, както и размисли в отклик на събития, случващи се в България или отнасящи се за нея. И то отклик бърз, точен, премерен. Защото, макар и живеещ далеч, авторът никога не е губил връзка с Родината и с корените си, и е останал по българин и по самоковец от много от живеещите тук.
Всичко това почувстваха и присъстващите на срещата – в разговора, който на никого не му се искаше да свършва, в бързите и естествени отговори на въпросите от всякакъв характер, в топлото и уважително отношение към всеки. Пред себе си домакините имаха един ерудиран, знаещ и с широка култура и мироглед човек, който сякаш иска да сподели, да предаде колкото се може повече от познанията си и на събеседника; човек, видял и преживял много и останал си земен и чист.
На раздяла той направи още един мил жест към домакините, като подари на всеки книгата си, издадена тук, в Самоков. Членовете на клуба пък го развълнуваха с многото сантиментални неща, които му дариха – снимки, диплянки, извадки от стари вестници, от архива на сдружението и др.
Като допълнение и заключение на всичко казано и чуто през цялата вечер бяха думите на д-р Тоскова – за изключителните хора, за които трябва да знаем, да си ги пазим и да ценим делата им, и още – за доброто и добрината, които трябва да са преди всичко и над всичко, и които не са невъзможни дори и в този наш особен сегашен свят.
Интересно е, че тези думи за доброто се получиха като естествен преход към следващата среща. Само след няколко дни отново в клубната стаичка звучаха слова за едни по-добри човешки взаимоотношения, за един по-добър свят. Този път гости бяха членове на литературния клуб „Димчо Дебелянов” при читалище-паметник „Отец Паисий”. Различни по възраст, по възприятие на света, по любими теми… Така различни бяха и творбите им, които прочетоха, но те бяха творби много, много искрени /до сълзи дори!/ и разкриващи красотата на българското слово.
Прозвучаха призивните и силни думи към Паисий на Иван Ненов; думи на преклонение и възхвала към планината и природата и много метафори на Любомир Гайдаров; рано осмислени и точни думи за съдбата на съвсем младата Теменужка Веселинова; острите и точни, тъжни и тревожни думи за днешна България на Стойчо Караиванов, откъси от прозата на Яшар Фуат – с нежност за детски спомени, с патос за българската култура. Прочетоха се още стихове и от други поети – български и руски.
И от двете сбирки /които със сигурност остават в графата „незабравими”/ в Паметната книга на клуба бяха вписани много топли думи, а всички си тръгнаха с пожелание за успех на творците и нови срещи.

Спаска Александрова