Европа игра!…

Групата от Самоковско

Ходихме на фестивал в Сръбско – много далече, чак до границата с Босна и Херцеговина. В гр. Лозница и Баня Кобильяча за 11-и път имаше международен фестивал на танцови състави от близо и далеч. Идвали са и от Азия, и от Латинска Америка да се сдружават с европейците, да покажат своите носии и танци.
Навсякъде по света на празник народът е пременен, весели се, общува с близки и непознати. Сега младежите се обличат почти еднакво, танцуват най-модерните танци по дискотеките, но има сърцати, надарени с усет към традициите млади хора, които обичат пъстрите носии и красивите стъпки на хората и ръчениците. Те ще пренесат в бъдещето богатството на своя род и език, самобитната култура на балканските народи, която ни сближава и обединява. Магията на хорото прави едно цяло млади и стари, бедни и богати…
Танцовият състав от Бели Искър „Магдена” и радуилската женска фолклорна група “Детелини” пропътуваха много километри, за да видят хората как „се пие и игра у Бугарско…” Посрещнаха ни много радушно, показаха ни славянско гостоприемство и ни благодариха с много ръкопляскания на всеки от трите концерта, а и за хората по време на шествията из града.
На площадите всяка група показваше своите умения. За няколко минути и хората се стичаха към сцената, за да видят повече, за да станат участници в многонационалния празник. Огромното множество съпричастно слушаше, тактуваше и приветстваше танцьорите. Бащи носеха децата си на раменете, майки и бъдещи танцьори се снимаха с участниците в пъстри носии и веселието беше общо.
Поляците и италианците се отличаваха с „по-градските си облекла” от кадифе и тафта, с бродерии и пъстри забрадки. Ние, от балканските държави много си приличаме – по ритмите на хората, по потурите, украсени с гайтани, по опинците, по леките стъпки и прикляканията. Мъжете закачливо избират мома, пресъздават идилия от селското минало на света. Женските носии се отличават повече. Огромно богатство и талант са пъстрите шевици, шарените чорапи и фути. От векове жената иска да е по-различна от дружките си, да й занесат от Солунския пазар герданче и коланче „що го нема тука”. Така славянското море е станало много цветно и много красиво.
На всички ризите се белеят като „бело лице”, шевиците червенеят за здраве и берекет, а литаците на белоискровки са толкова празнични със златистите шевици и пайети, че предизвикват възхищение у зрителите още с появата на стопанките им.
Когато Петрунино хоро се вихри на сцената, публиката ръкопляскаше бурно и с благодарност за удоволствието да стане участник в един празник – нова традиция, който ни учи да пазим доброто старо и да се учим да живеем заедно мирно, като братя.

Спасунка Ангелова
с. Бели Искър
Снимки:
Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*