Една дъждовна есенна импресия…

Съюзът на инвалидите в общината редовно организира мероприятия за своите членове. Тази година, по обективни причини, закъсня малко с организацията.
И така настъпи есенното захлаждане. Певческа група „Еделвайс“ към клуба на инвалидите обаче спечели награда от кмета на Самоков за представянето си на празника на града. Упоритостта на хората не можеше да остане невъзнаградена. Макар и вече късна есен, се организира екскурзия до Кърджали и околностите.
През един иначе облачен и влажен ден на ноември с незаменимата помощ на „Самел-90“ и неговите ръководители инж. Петър Георгиев и Стоян Пашов групата потегля към Южна България.
С малки почивки стигаме манастира на Боян Саръев в Кърджали „Св. успение Богородично”. Настаняваме се и потегляме веднага за Татул. Времето е мрачно, превалява леко, има и мъгла. Стигаме до древното светилище на траките, доста добре подредено и с достъпна пътека да него. Който може, започва изкачване към върха. Имаме късмета точно тогава да не вали, но видимостта е затруднена поради мъглата. Любопитството обаче е задоволено, посетен е един от 100-те национални туристически обекта.
Бързаме да се приберем в Кърджали, където веднага се насочваме към Историческия музей в града. Музеят е доста добре уреден в сградата на бившото турско медресе (училище), като е разгънат на три етажа – с историческа, геологическа и етнографска сбирка. Впечатленията са много, вълненията – също. Отбелязваме в книгата за посетители нашето възхищение от музея.
За леко разтоварване групата се отправя към общинския пазар, може би най-добре уредения в цялата страна. Някои нещо пазаруват, но основно се любуваме на добрата уредба.
Междувременно е започнало да се стъмва и се насочваме към манастира за отдих. В наблизо намиращото се заведение си организираме вечерята. Стаите са изключително чисти, със собствени бани и тоалетни, телевизор и радиатор. Всички удобства са налице.
На сутринта ставаме рано и след кратка закуска потегляме към другия манастир в Кърджали – „Св. Йоан Предтеча”. Там ни посреща майката на отец Николай, настанява ни в църквата и започва изчерпателна беседа за историята на манастира, неговото въстановяване и сегашното му състояние и място в обществото и в града въобще. Запазени са руините, останките от старата черква и крепостната стена. Мястото на манастира е над водното огледало на р. Арда и панорамата е чудесна. Бързо си правим няколко снимки, защото дъждът се засилва. Вземаме си по нещо за спомен и потегляме напред – към стената на яз. „Кърджали”.
Неусетно стигаме там, оставяме буса навън и обикаляме по стената и около нея. Съоръжението е наистина грандиозно и невиждано от повечето от нас. За съжаление не е възможно да се снима, тъй като обектът е стратегически, но очите са пълни, а впечатленията обогатяват душите ни.
Насочваме се към Хасково. Междувременно дъждът се е усилва и за посещение на Перперикон и Вкаменената сватба не може да става и дума. В този град обаче бързо намираме паметника на Дева Мария и камбанарията до него. Дъждът поспира и имаме възможност да се насладим на този великолепен, силно запомнящ се монумент. Правим доста снимки, посещаваме и параклиса под монумента.
Продължаваме към Пловдив. Спираме в центъра на големия град, хапваме набързо и правим разходка из красивия център, чак до новите разкопки на главната улица. Запечатваме с фотоапарата тази разходка. Някои се срещат със свои близки, други пазаруват по нещо и времето неусетно минава. Потегляме обратно към дома в Самоков.
Макар и осъществена в не най-доброто време на годината, тази екскурзия ни оставя като омагьосани, с изключителни впечатления от преживяното.

София Сотирова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*