Една земна и усмихната шампионка – пълна отличничка

Мария Чепилова с треньора си Румен Санкийски

Моят малък герой

Моят малък герой не живее в приказките. Няма да го намерите и сред страниците на книгите. Той живее близо да нас. Той е реален, земен, а не измислен. Той не е надарен със свръхестествени сили, въпреки че се справя с трудностите и винаги ги преодолява. Сигурно вече се питате: ”Кой е той? Къде живее? Познаваме ли го?” Е, имайте малко търпение! Ако искате да го видите, най-напред го потърсете в Спортната зала или на пътеката за бягане в Спортното. Не се учудвайте, че понякога тренира сам там и ако Ви види и Ви познава, ще Ви помаха весело с ръка.
Любопитни сте, нали? Та, моят малък герой всъщност е тя, занимаваща се с карате и по-точно с карате киокушин. Мисля, че вече се досетихте – това е световната шампионка в тази дисциплина за 2014 г. при девойките – Мария Чепилова. Тази година тя отново се изкачи на стълбичката на победителите в Стара Загора, грабвайки купа „Верея” на международното състезание по карате киокушин.
Марчето, Мария или Мими – така я наричат всички, включително и аз. Казваме, че човек не избира името си сам. Той просто се ражда с него и може с гордост да го носи само тогава, когато държи на него. По-добре да запомните това име, защото, мисля , че ще го срещате в спортните новини.
Често се питам какво ли е накарало това крехко и нежно момиче да избере този ”мъжки” спорт. Познавайки Мария, мога да се досетя, че само човек със силен характер и много борбен дух като нея би облякъл кимоното и би се изправил срещу съперниците си, готов да победи.
Трудно е да бъдеш едновременно добър и в спорта, и в училище. Но Мария го постига. И пак с много труд. Само тя може да каже колко усилия и лишения й костват постигнатите успехи. Да бъдеш пълен отличник не е шега. Това значи да бъдеш най-добър сред добрите. Това значи винаги да си подготвен за поредното състезание и в училище, и на татамито. Знам колко е трудно след тренировки, когато си изморен, да се прибереш и… да отвориш учебниците, да напишеш домашните, просто да се подготвиш перфектно, защото както в спорта, така и в училище на отличниците не прощават. Те винаги са за пример и ако държат на себе си и на своето собствено ”аз”, нямат право да губят. Нали са най-добрите!
Е, аз май много се разприказвах, но… това все пак е моят малък герой! Колкото и да порасне, за мене тя ще си остане МОЯТ МАЛЪК ГЕРОЙ.
Разбрахте, нали, не го търсете в книгите! Няма да го намерите и в приказките! Огледайте се около Вас и ще го видите! Тя има най-чаровната усмивка. Помахайте й с ръка и й кажете: „Здравей, Мария! Ти също си моят малък герой!”

Антоанета Антонова
старши учител по български език и литература в ОУ „Христо Максимов”

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*