Една самоковска фамилия и Булаир

Ежегодното отбелязване на годишнина от Булаирската битка ни дава повод да опресним колективната памет с конкретни имена и факти, да я обогатим със снимки от фондовете на музея на Самоков. Патетичната реторика на тържествата може би няма да е достатъчна за бъдещите поколения. Те трябва да направят своя прочит на историята на Балканската война с помощта на автентични документи и семейни реликви.
Самоковски фамилии са дали на българската армия 11 генерала, един адмирал и един контраадмирал, участници във войните за национално обединение. За героизма на самоковци в Булаирската епопея е писано много, но днес говорим недостатъчно за командирите и офицерите, чиито имена са или забравени, или заклеймени като царски офицери.
Генерал Тодор Кантарджиев в своята книга за Чакър войвода ни е оставил списък на 10 генерали от Самоков за периода от Освобождението до Втората световна война. Малко или много за един град като нашия са тези генерали и един адмирал за около 60 години от новата ни история не е толкова важно.
Към тях трябва да прибавим още няколко имена. В музейните архиви са запазени малко снимки, подарени от времето, когато тези личности не са били изгубени за историята на Самоков. Когато Сливница, Булаир и Криволак не са само география, защото във всяко самоковско семейство е имало живи участници в тежките боеве или оставили далеч костите си бащи и деди. Тогава на никой не му е идвало на ум да подмени името на ген. Георги Марчин, доброволец в Руско-турската освободителна война и автор на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.”, с това на унтерофицера от руската армия Антон Марченко, първия знаменосец на Самарското знаме.
Романтизмът в историята понякога води до волни и неволни фалшификации с непредвидими последствия. Веднъж изтрити от историята като врагове на определена политическа върхушка, героите от историческите битки са се превърнали в генерали, проиграли националната кауза. Те обаче заслужават своето място в историята на Самоков с всички свои възходи и падения.
Една самоковска фамилия ще остане в историята на Българската армия със синове, внуци и правнуци офицери, между които двама генерала – част от голямото число самоковски младежи, посветили живота си в служба на родината в офицерски чинове. Това е семейството на Хаджи Зафир Хаджимитов и Хаджи Мариола, по баща Иван Смрикарова, и синовете им Захари, Георги, Тодор и Александър Митови. Военната кариера на братята е пример за образцова биография на българския офицер.
Ген. Георги З. Митов /1862-1925/ е произведен в чин генерал-майор в навечерието на Балканската война. По време на войната е командир на 3-та бригада на Втора пехотна Рилска дивизия /Пловдив, Пазарджик/, която освобождава Кърджали и воюва при обсадата на Одрин.
За подполковник Александър З. Митов /р. 1881 г. – ?/ нямаме събрани данни. В курсиращите в интернет генеалогии има противоречиви сведения за фамилията. Според тях майор Захария Зафиров Митов /р. 1860 г./ е баща на офицера Захарий Митов (р. 1882 г.), също участвал в Балканската война. В музея се съхраняват две снимки – един портрет на Захарий Митов във военна униформа от 1913 г. и една семейна, на която са и неговите синове – бъдещи офицери.
В различни изследвания на българската военна история могат да се намерят имената на офицери от Самоков. Един от тях, ръководил битката при Булаир, е полк. Тодор З. Митов /1865-1951/.
В Историята на 22-и пехотен Тракийски полк, издадена през 1929 г. от Христо Захаренов, се отбелязва, че в навечерието на войната е публикувана заповедта на началника на Седма пехотна Рилска дивизия ген.-майор Тодоров от 26 септември 1912 г., след обявяване на мобилизацията, за съсредоточаването на дивизията за настъпление в Македония. Както е широко известно на самоковската общественост, 22-ри пехотен Тракийски полк е в състава на Втора бригада на дивизията с командир полк. Чилингиров.
Самоковецът полк. Тодор З. Митов е командир на Първа бригада на дивизията, в която влизат самоковският 7-ми полски артилерийски полк с 12 оръдия, 13-ти пех. Рилски полк (кюстендилски), 26-ти пех. Пернишки, 2-ри планински артилерийски с 12 оръдия, 5-ти конен полк с 1 ескадрон, 1-а, 2-ра и 3-та рота от 3-та погранична дружина, 13-та опълченска дружина и 1-ви бригаден лазарет.
Дивизията настъпва на 5 октомври 1912 г., освобождава днешния Благоевград и стига до Солун. След това в уморителен марш се пренасочва към Голиполския полустров, за да спре настъплението на турската армия.
По време на боевете на Булаир, още на 24 януари 1913 г., полк. Тодор Митов е назначен за началник на цялото бойно разположение на Седма пехотна Рилска дивизия, спряла на 26 януари /8 февруари/ настъплението на турската армия на най-тясната част на Голиполския полуостров, което е решаващо за обсадата на Одрин. Това е и историческата роля на самоковци в хода на войната.

Къде по време на Балканската война 1912-1913 г. воюват генералите от Самоков – настоящи и бъдещи?

Ген.-майор Христо Петрунов /1859-1937/ по време на Балканската и Междусъюзническата война е заместник-инспектор на конницата и командир на Македонската полева подвижна конница.
Ген.-майор Георги Марчин /1859-1930/ е командир на Втора бригада на Осма пехотна дивизия. Двамата са сред доброволците, тръгнали с руската армия по време на Освобождението и са завършили първия випуск на Военното училище.
Ген.-майор Димитър Перниклийски /1860-1936/ е началник на артилерията на Първа армия, по онова време с чин полковник. Произведен е в чин генерал-майор през 1917 г.
Ген.-лейтенант Тодор Кантарджиев /1861-1945/ е бригаден командир с чин полковник.
Във войната участват и бъдещите генерали Сотир Маринков /1880 – неизв./ и Владимир Танинчев /1882 – неизв./.
Генералът от конницата Николай Подгоров /р. 1887 г./ е в състава на 5-ти конен полк в битката при Булаир с чин поручик. Произведен е в чин генерал-майор през 1936 г.
Бъдещият адмирал Иван Вариклечков /1891-1974/ е в бреговата охрана при Варна.
Засега разполагаме с два обширни биографични очерка за ген. Кантарджиев и адм. Вариклечков. В интернет могат да се открият биографиите на повечето самоковски генерали.
В боевете при Булаир участват и други офицери, родени или служили в Самоков. Имената на загиналите офицери и войници са увековечени на стелите на читалище-паметник „Отец Паисий”. За останалите живи трябва да пишем, но преди това да съберем техни снимки, спомени на наследниците и всичко, което ще помогне да бъде попълнена още една бяла страница в историята на нашия край – време на възторзи и поражения, на черни забрадки и на ново поколение офицери, поели по пътя на бащите.

Ген.-майор Тодор Зафиров Митов /1865-1951/

Роден в Самоков на 16 септември 1865 г. в семейството на Хаджи Зафир Хаджимитов. Завършил Военното училище през 1885 г., произведен през август същата година в чин подпоручик. В Сръбско-българската война участва в сраженията при Брезник и Пирот като ротен командир във 2-ри пехотен полк.
Военната кариера на Тодор Митов продължава като командир на Радомирската опълченска дружина, на 1-ви, 4-ти и 3-ти конен полк. След следване в генералщабни академии в Брюксел /Белгия/ и Торино /Италия/ в периода 1899-1906 г. заема длъжностите началник-щаб на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия в Пловдив и началник-щаб на 3-та пехотна дивизия. През 1908 г. е произведен в чин полковник и от 1909 до 1912 г. е командир на пловдивския 9-ти пехотен полк. През 1912-1913 г. е командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия.
В кратката пауза между войните – 1913-1915 г., полк. Тодор Митов е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия във Видин и началник на отдел „Военноучебни заведения” в Щаба на армията. Произведен е в чин генерал-майор на 2 август 1915 г. През Първата световна война воюва като началник на Осма пехотна тунджанска дивизия при Скопие, Битоля, Охрид и при Завоя на Черна. Според някои източници след тези битки ген.-майор Тодор Митов е изпратен през 1916 г. в запаса.
Генерал-майор Тодор Митов е кавалер на ордените “За храброст”, “Свети Александър” и “За военна заслуга”. През 1935 г. публикува статия за Булаирската битка.

Материалите са подготвени от Невена Митрева
Исторически музей – Самоков

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*