Животът е приказка, която си струва да бъде разказана…

Приказна вечер подари самоковският автор Владимир Кабрански на своите почитатели, събрали се в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” на 6 ноември, за да присъстват на представянето на неговата книга „Разказани приказки и приказни разкази”.
В света на Кабрански ни въведоха младите Зоя Станкова и Николай Войнов. Нестандартната хрумка на младежите – да се превърнат и в герои, и в разказвачи на няколко приказки-разкази, въодушеви не само публиката, а и самия автор, който сам призна, че е изненадан приятно.
Книгата, която наброява почти 300 страници, е втора за автора. Първата се казва “Страната на фантазиите”. Стана ясно още, че творецът има блог в интернет, където е публикувал около 1200 свои разказа.
Водещата Албена Ихтиманска, гл. библиотекар, нарече Кабрански човек с инженерен ум, но със сърце на приказник. Тя вярва, че всеки ще си намери своята приказка в тази книга, тъй като авторът има способности, каквито притежават аналитиците на човешките души.
“Приказките не се случват в миналото. Не се случват и в настоящето, нито в бъдещето. Няма значение времето, в което са написани. Приказките живеят в света на надеждите, в страната на фантазията. Там времето можеш да го спираш и пускаш, когато пожелаеш”, отбеляза Ихтиманска.
Прочитайки част от разказа-приказка “Имало едно време” Зоя Станкова разкри мисленето, философията, плюсовете и минусите на човека днес. Тя анализира още интересната корица – наполовина в бяло, наполовина в черно. Тези цветове са като доброто и злото, като деня и нощта, като хубавите и лошите качества на човека, които неминуемо присъстват у всеки.
Книгата представлява и съвременен прочит на старите герои в приказките. Владимир разкри и какво го е накарало трудът му да види бял свят. Получил поръчка от жена, която искала да й изпрати книга с автограф за нейния племенник. Творецът отговорил, че книгата не е за деца. “Няма проблем, племенникът ми е на 18 години”, гласял отговорът. Жената добавила, че момчето било калпаво, със слаби оценки в училище. Леля му се чудила как да му помогне и решила да играят на приказки с текстове, където тя да задава въпроси, а той да отговаря. Така тя пращала текстове цял месец. Момчето обаче не отговаряло. Тогава спряла да му пише, но след дни получила отговор-запитване: “Къде ми е приказката?” Оттогава момчето започнало да чете и да търси книгите…
Затова авторът вярва, че ролята на думите, на изреченията и книгите в живота е голяма. „Достатъчно е един мой разказ да промени мига, седмицата или месеца на някого; тогава бих бил доволен”, довери Кабрански.
Видимо в добро настроение той се разписа на свои произведения, поднесени му от почитатели, оставяйки автограф: “Животът е приказка, която си струва да бъде разказана.”
Аз бих добавила: “И изживяна!”

Яна Василева