Затварям очи и пред мен изплуват
перо, пожълтяла хартия и свещ,
монах и килия в съня си сънувам,
и пламък, и огън, и подвиг горещ.
На маса, отрупана с древни писания,
брадатият мъж дни и нощи творил.
Сърцето си вписвал в това занимание,
осъмвал над листите в светли зори.
За своя народ е събирал история,
че славен и горд бил е този народ.
Велики царе са владели просторите!
Книжовници мъдри му дали живот.
Монахът бил горд със рода и със словото,
Паисий се казвал този монах.
В манастир, в Хилендар сътворил той история –
за поколенията във времето пътеводна звезда.
Гордейте се, българи, с рода и езика си!
Написал Паисий във своя завет.
И завещайте тази заръка на синовете си!
За род и родина във вековете напред!
Метин Методиев
СОУ „Отец Паисий”, 10 клас
+ There are no comments
Add yours