За икономиката на „мартениците”

Нещата от живота

Демокрацията ни завари неподготвени, недорасли и твърде тъпи за нейните благинки. Почти всички вече се съгласяват, че преди да дойде „Тя” в нашето мило отечество, животът е бил по-добър, по-лек и по-предвидим, та и дори по-справедлив. За повече от 20 години на свободия сме стигнали до задънена улица – „кьор сокак”. Кой как можа се накраде, реализира мечтите си за благополучие, показа, че е нещо повече от себеподобните си българи.
А държавата ни направо се скапа, сгромоляса, с една дума „отиде на кино”. От „великия Брюксел” ни казаха, че нямаме правосъдие, законност, здравеопазване, икономика, вътрешна сигурност и какво ли не още. Нямаме промишленост, образование, нямаме национално отговорна политика за просперитет и развитие на страната си. Каквато и област на живота да разровим, ще замирише на далавери, на престъпления. Последните случаи са от т. нар. здравна каса, от някакви си там „Напоителни системи”. Когато хората нямат пари за хляб, когато действителната безработицата е стигнала до 40 %, а в някои региони и до 70-80 %, властимащите си раздават премии, а нас ни заблуждават с обещания за „светло бъдеще” и финансови успехи. В същото време се чудят как да закърпят бюджетите.
И така пак идва пролетта. Идва надеждата, че нещо ще се промени към по-добро, към по-топло. И то се променя. Мартениците, които окичват сергиите по пазара, оживените места в градчето ни, а са се разположили и по всички кътчета в страната, завладяват тротоарите, ъглите на улиците, тесните места, където трудно могат да се разминат дори и двама човека. Продавачите им измислят всевъзможни стелажи, сергии и други фантастични приспособления, единствената цел на които е да привличат възможно най-много купувачи. От обикновени маси по на около метър височина до високи етажерки на по два метра, че и повече, преплетените странно червени и бели конци се пъчат срещу обикновените хорица и викат: „Насам народе, купи си за здраве и късмет от нас. Дошли сме от далечен Китай, за да ви зарадваме малко…”
А ние наистина имаме нужда нещо да ни окуражи, да ни подкрепи, па макар и символично, след „горещата” зима откъм минусови температури, сняг и високи цени на какво ли не… И това са мартениците. Като че ли всяка година се увеличават все повече и повече. Голяма суета се върти около тях, измислена от дребните и по-едри търговци. Върви добра далавера с дошлите от толкова далече символи на българската пролет. А в момента на кризата това ни е и почти цялата икономика. Да оставим настрана охранителния бизнес, купуването и препродаването – логистиката, шашмите с наивните, хитрините по държавните служби и мошеничествата на любимите ни политици.
Купувайте и продавайте, суетни госпожици, госпожи и господа! Няма касови апарати, няма касови бележки – сива икономика на оцеляването на индивида… Всички сме като бедните герои на Достоевски, Балзак, Дикенс, на Елин Пелин и Йовков. Но във всеки от тях е имало нещо човешко, а днес то е толкова малко… Екзистенциализмът ни е покорил и оковал в робските си окови. Това са героите на нашето време – духовни и материални бедняци и мафиоти, всеки от които има свои критерии за добро, лошо, справедливост или не. Само и само да се оцелее, на каквато и да е цена.
И така стигаме до новия икономически закон на напредъка. Колкото повече сергии с мартеници ни препречват пътя, толкова по-развита е икономиката, ниска – безработицата и имаме по-голямо благополучие и щастие за хората! От доказателство това не се нуждае. Затова хайде на пазара и всички веднага да се окичим с червените и бели конци, колкото се може повече!…

Пламен Пиргов