Илка Динева, директор на ЦДГ „Детелина”: „Работи ми се, не ми се излиза дори в отпуск…“

Спасовден, 29 май. Някъде към 15 ч. небето сякаш се продъни – порой, градушка като лешници, гръмотевична буря. Повече от час. А за 17 ч. бе насрочено честването на 30-годишнината от откриването на детска градина „Детелина”. Над 200 семейства с деца в нея и филиалите й в Широки дол и Райово са на нокти – как ще стигнат децата до читалището, ще го има ли тържеството, докога ли ще вали? Отделно тревогата на самите организатори… По улиците – реки и белеещи се пространства с ледените късове от градушката.
Същият ден, някъде след 20 ч. Родители, близки и гости излизат от читалищната сграда след празничната програма на „Детелина” и не могат да скрият възторга си от чутото и видяното. Повече от три седмици след това то още е живо в паметта им. Желанието им по някакъв начин да направят съгражданите си съпричастни с този великолепен спектакъл ни изпраща на разговор с директорката на детската градина Илка Динева. Естествено, започваме го с онзи невероятен Спасовден…

– Как успяхте да заведете децата в този проливен дъжд до читалището и празникът ви да не се провали?
– Бяхме ангажирали два автобуса. Единият не дойде, а пред другия пък имаше проверяващи от ДАИ-София. Ние вече бяхме грабнали децата – по две под мишници, и тичешком през течащата вода ги пренасяхме до автобуса. Опитах се да обясня на проверяващите ситуацията, но те категорично бяха за глоба на водача. Страхотен човек излезе Иван Христов. Въпреки всичко, той направи два курса и успяхме да се доберем всички до сцената. А там салонът вече беше пълен…
– От уста на уста се носи възхищението от невероятно интересното тържество, каквото досега може би не е правено в Самоков от такива малки дечица…
– Наистина, то надмина и моите очаквания… Направихме повече танци, за да може всички деца да вземат участие и да няма преобличане. Така сцената заприлича на вълшебна приказка – имаше бедуини, балерини, пеперуди, морячета, кавалери и дами, готвачета, цветенца… Голямо впечатление направи и идеята за разтворената книга с приказки. /Б.а. По-късно научавам, че идеята за нея е на самата директорка, че почти всеки тоалет тя го е рисувала, давала го на шивачката, донасяли са ушитото, поправяла го и отново отивало при шивачката/… Много, много труд се положи преди това във всички групи. А и благодарение на амбициозната ни учителка по музика се случиха нещата.
– Стана ясно, че и родителите на децата от градината са били съпричастни към големия ви празник…
– Никога досега родителите не са били толкова амбициозни. Всички бяха заредени и искаха да помогнат с нещо. Ето, Цветелина например направи всички големи хартиени цветя на главите на момиченцата, а накрая ни подари и огромна роза, почти като истинска /показва ми я в голямата ваза с други цветя/.
Как са се организирали, не знам, но за годишнината родителите ни подариха два лаптопа и шест тротинетки. Дочух от тук, от там, че даже са искали да купят къщичка за двора, но явно средствата не са стигнали.
Всички дарения, както и тези, са записани в специална книга и се водят на отчет. За празника получихме от институции, организации, родители и поздравителни адреси /разглеждам многобройните поздравления – в папки, рисувани, цветни, като картички, в стихове, но най-скъпата за Илка вероятно е мъничката детска ръчичка, на която е изписано: „Благодаря за най-страхотната детска градина”/. Как да не бъде човек зареден след толкова добри думи?!
– Как успявате да поддържате такава добра връзка с родителите? Напоследък взаимоотношенията на учители и родители на разни други места са изпълнени често със скандали и разправии…
– Направихме така, че затвърдяваме добрите си отношения по най-различни начини. Родителите контактуват спокойно с нас, казват ни някои тънкости, какво детето преживява, как се чувства и съответно обръщаме внимание на това. Направихме няколко мероприятия. Например ден на отворените врати. Родители имаха възможност да присъстват и да видят как се държат децата тук. Отделно правим съвместни празници за 8 март, Баба Марта, Великден, боядисваме яйца… Спазваме народните обичаи и традиции. Много родители взеха участие в засаждането на 20 дървета.
Обикновено правим снимки от всички мероприятия. Взела съм електронните адреси на родителите и им изпращам снимките на децата. Това го правя от началото на учебната година до края. Сега например много родители си поръчаха диск от тържеството… Изготвяме всяка година и фотокнига – ето ги двата албума на двете предучилищни групи от випуск 2014-а. /трудно е да откъсне човек поглед от фотоалбумите, направени изящно, с усмихнати детски лица – идеята отново е на Илка…/
– Работата с деца ли беше вашата мечта или…
– Така се стекоха нещата. Първоначално кандидатствах за детска учителка, приеха ме. После се сбъдна мечтата ми и за висше образование…
– Детската ви градина отвори врати преди 30 години. Какво се промени от тогава досега тук? Та вие започнахме от самото начало…
– Да, от 15 септември 1984 г. Промениха се много неща. Като млад и амбициозен директор реших да променя коренно условията в заведението – да го направя уютно, красиво…Да се създаде един хубав екип от висококвалифицирани педагогически кадри и съзнателен помощно-обслужващ персонал. Градината ни да бъде за пример, да бъдем първи в новостите. Да имаме много деца, мотивирани да идват с желание, те да получават системни знания, умения и навици, да завършват детската градина успешно и да имат равен старт и отлична готовност за училище!
И… това се получи. Естествено, благодарение на екипа и съвместната ни работа. Без хората до мен не би се случило нищо. Имаме си годишни планове, в които залагаме различни цели и задачи и накрая правим отчет. За наше удовлетворение той винаги е положителен. Първа наша задача е да излизат децата готови за училище. Статистиката, опитът и получаваните сведения показват, че нашите деца са отлични ученици, имащи успех в началния и прогимназиалния курс.
Още в първите години освежихме фасадата, като я пребоядисахме, засадихме дървета и рози. Често имахме обмяна на опит в Сандански и Хисаря на предучилищните групи. Сега вече не го правим – малко се страхуваме, времето се промени, знаете как е…
В нашата детска градина почна първата зъбна профилактика на децата, каквато нямаше никъде в областта. От нас тръгна по всички детски градини. Първи започнахме да обучаваме децата на ски в Боровец. Много първи места имаме, като си помисля… При нас почна и първият детски мажоретен състав, както и извънкласните ни дейности – по таекуондо, модерни танци, танцов състав имаме, обучение по английски език предлагаме.
Наистина, много първи неща се случваха при нас. Първи започнахме да се занимаваме с компютри, първата компютърна зала е при нас. Имаме и видеонаблюдение. Детската градина се заключва автоматично. Сега вече ги има тези неща и в другите градини. От две години имаме и обучение по мини футбол. Минахме и през различни курсове. Аз бях самоук с компютрите, но по-късно всички минахме курсове в Училища „Европа”.
– Сградата на детската градина е нова, но през последните години придоби още по-модерен вид и стана по-безопасна. Дворът обаче е доста голям и като че ли има нужда от обновление?
– Навремето спечелихме проект от японското посолство – 40 хил. лв. Общината също помогна. Санирахме сградата и тя придоби нов облик. През миналата година пък направихме покрива. Равен покрив в нашия град е много голям проблем. Течовете стигаха до първия етаж и всяка година правехме ремонти. Сега теч няма.
Дворът наистина има голяма нужда от обновление. Всяка година пиша до Общината докладни за обновяване на двора, но са много скъпи дворните уреди. Приоритет ни бе вътре да бъде уютно – сменихме врати, прозорци, ламинат сложихме навсякъде, защото това е панелна сграда.
Затова дворът изчаква. Сега имаме одобрен проект за площадка за безопасност на движението. Кандидатствахме по проект „Обичам природата и аз участвам” към Министерството на околната среда и го спечелихме. Може би успяхме, защото заложихме в него проект за истинска площадка за безопасност на движението. Тя ще бъде високо оградена, ще има и тревни площадки отстрани. Разполагаме с велосипедчета, светофарна уредба, пътни знаци… Очаквам да ми върнат подписан договора и до края на ноември проектът трябва да се реализира. Ако останат средства от бюджета, ще купим и една нова пързалка.
– Училищата в Райово и Широки дол бяха закрити, но там детските градини продължават да работят като филиали на ЦДГ „Детелина”. Как успявате да поддържате тази дейност?
– Когато дойдоха тези филиали към нас, реших че трябва да ги направя във вид, който искам – както е при нас уютно, така да е и при тях. Приехме присърце и двете детски градини. Основен ремонт направихме в Широки дол – сменихме креватчетата, дограма нова, ламинат, тоалетната – да е чиста, приятна и подходяща за детската възраст. Плюс ремонт на покрива, защото имаше теч отстрани. В Райово имаше по-малко неща за оправяне, защото децата там са в апартамент…
– А отразиха ли се промените в духовната сфера при вас?
– За съжаление, интериорът се променя в положителна насока, но не е така при децата. Преди бяха някак си по-добри, по-различни. Родители ли, времето ли, вероятно общи са причините за агресията, немотията. Децата стават по-агресивни, а родителите – по-взискателни. Но каквото посееш, такова ще пожънеш, има една съвсем актуална поговорка…
Стараем се, колкото можем, да уталожваме нещата, да няма толкова агресивност. Участваме в проекти – за конфликтност и толерантност – този проект завършихме тази година. Да играят всички, без да се нараняват! Трудности срещаме с липсата на охрана на големия ни двор. Люлките свалихме, за да не ги счупят идващите вечерно време в двора. Имахме малки пейчици за децата, но всяка сутрин ги намирахме скупчени в кръг – вероятно вечер тук се събираха по-големи деца или младежи. Наложи се и тези пейчици да приберем.
– Колко деца сега посещават детската градина? С какво се занимават? Как оценявате работата на учителите и на останалия персонал?
– С двата филиала – общо 206 деца. Децата учат по програми съгласно държавните образователни изисквания на Министерството на образованието и науката, т. е. да имат готовност за училище от първа група до предучилищната. Във всички възрастови групи, шест са при нас в града, учителките работят с разпределение. Накрая на децата се издава удостоверение за завършена група. И знаете ли, веднага след голямото честване, на 30 и 31 май направихме още две тържества с големите две групи, което бе върхът на айсберга. Отново децата се представиха както трябва, въпреки умората.
Благодарна съм за работата на учителите и персонала, на всички пиша шестица. Който не е работил с деца, той нищо не знае… Всеки си има проблеми някакви, но влезе ли тук, оставя ги на закачалката и става като майка с децата, които прекарват, както се казва, повече време с нас, отколкото у дома. Тук работим общо 33 човека, от които 18 са педагогическият персонал.
– Как все пак успявате да поддържате вече толкова години детската градина в добро състояние, а обучението да продължава да бъде, както се казва, на ниво?
– Бях чула преди време от други детски градини да казват: „При Динева да не си учителка!” При нас има правила не само за децата, но и за учителите. Нашият педагогически опит доказа, че времето, през което работим, не може да бъде просто така – година за година… В едно заведение трябва да има система за работа. Ако няма, от първата група няма как да стигне обучението до по-горе, до предучилищната група. Навиците трябва да се затвърдяват. Който работи само за трудов стаж, трябва да си ходи – такова е не само моето виждане, но и на целия ни екип. Не може да се работи с нагласа само за една година, това се проумя от всички.
Голямо значение има и квалификацията на учителките. Първо при нас всички учителки получиха пета квалификационна степен. Сертификати получиха, портфолио има всяка учителка. Последната квалификация бе за правене на цветя – декупаж.
– А вие лично?
– Защитих втора квалификационна степен, имам почетен знак “Златен” – за принос в областта на образованието; над 25 сертификата, грамоти, награда „Неофит Рилски”, на приеми при различни президенти съм ходила. Миналата година имам награда като социален партньор, учител на годината от Синдиката на българските учители… Много морални награди. Но най-много ме зареждат децата. Не ме уморяват, не ме дразнят – значи още съм си на мястото.
– Представяли ли сте си преди 30 години, че ще бъдете толкова дълго време директор на детско заведение?
– Не, разбира се. Просто съм свикнала да бъда отговорна и амбициозна, а хората над мен да преценяват работата ми… През 1994 г. станаха конкурсите за директори на детските години. Справих се. Хубавото е, че всички кметове с уважение гледат на мен като директор на учебно заведение.
– Не се ли уморихте след 30 години работа?
– Ами, работи ми се! Даже не ми се излиза в отпуск. Сега си мисля за следващата учебна година…
– Какво ви дава и какво ви отнема работата с деца?
– Дава ми заряд! Отнема? Ами сигурно това, че мисля повече за тези деца тук, а не за моите. Вероятно има някакъв недостиг в семейството ми…
– А за какво мечтаете?
– Мечтата ми е да направим пристройка за още една група плюс един физкултурен салон. Трябва да имаме салон. При тази дълга зима тези около 180 деца как да провеждат физкултурни занимания в стаите си? А сега се увеличават с още един час заниманията по физкултура. В групите е тясно, голям е броят на децата. Пиша докладна за това всяка година и да се надяваме… Дано, както и кметът каза на тържеството, мечтите да се сбъдват. Но най-голямата ми мечта е да се промени съзнанието и… да се опазва направеното!

Надка Вардарова