Индия в сърцето на една Капка

За два часа присъстващите в зала „Света София” на бившия партиен дом в столицата се пренесоха през времето и разстоянието до далечна Индия. Защото през това време на сцената се вихреха танцьорките – малки и големи, начело с Капка Кумар, със своите гъвкави тела и индийски ритми.
Ако не я познаваш лично, никога няма да повярваш, че тази чистокръвна българка, родом от Велинград, не е индийка. Танците са нейната страст още от най-ранна възраст. Филмът „Слонът – моят приятел” е първото стъпало, откъдето тръгва Капка. Сама, след многократното му гледане и пред огледалото в дома, младата родопчанка навлиза бързо и успешно в омаята на индийските песни и танци.
И вече цели 30 години завесите на много сцени в България и чужбина се вдигат, за да може тя да накара хората да заобичат тази далечна, непозната, но прекрасна страна. Със своя красота и магия…
А за да бъдат по-богати и по-пълни с чудатости съдбата и животът й, Капка пренася своята любов върху малките „бръмбарчета” /както тя нарича 4-5-7-годишните/ и върху големите – момичета и млади жени. Тяхната формация за индийски танци е наречена „Раджуника”. Вече десет години те са подвластни на тази магия. Играят автентични, класически, фолклорни и в стил боливуд танци.
Всички присъстващи се чувствахме наистина заедно на този невероятен празник. Телата трептят в различен ритъм, но силата е в движенията на ръцете. Те говорят с езика на змиевидната гъвкавост, на извивките на лианата, на красивия полет на птиците, на бързината на гепарда, на лебедовата шия. Ръцете говорят без думи за любов, за страст, за отчаяние, за омраза и за какво ли още не… И именно Капка, нейните дъщери, внучката й и всички останали ни демонстрираха точно това – въодушевено и прекрасно.
Докато танцьорите се вихреха на сцената, на екрана пък вървяха снимки от богатата танцова биография на Капка.
Специален поздрав за юбилея поднесоха с много красив индийски танц гимнастичките от клуб „Етър” от Велико Търново. За да го усвоят, им е помогнала самата Капка.
Тя получи и специална статуетка и грамота от Съюза на артистите, връчени й от председателя Валери Моцев /Валермо/, от артисти Росиели, от посолството на Индия, от столичното 79-о училище „Индира Ганди”, с чийто колектив Капка има сърдечно приятелство. Още много подаръци и цветя получи тя.
От името на самоковските й почитатели пишещата тези редове й връчи грамота и статуетка на слонче, което да й напомня за началото на нейния богат артистичен път.
Преди да се разделим, развълнувана до сълзи, Капка сподели: „Много съм благодарна на всички, които бяхте днес с нас! Ние играем не само за наше удоволствие, но и за вас. Макар някои неща да бяха подготвени на „прима виста”, всичко става, щом сърцето го иска. Ние сляхме българския фолклор с индийската душа и танц. Любовта, мечтите и танците са най-хубавото нещо на този свят!”
А ние пожелаваме на Капка Кумар да бъде все така отдадена на тази своя мечта – да прокарва път на приятелство между България и Индия, между културите на двете страни. А че това ще стане, не се съмнявам, защото, както казва народът, капка по капка става вир, а съберат ли се на едно място, се получава язовир…