Италианци, чехи, руснаци, та и 2-годишни деца на Мусала…

Огромна пряспа сняг радваше посред лято планинарите

Бойна група от шестима другари решихме да изкачим първенеца на Балканите Мусала /2925 м/ през почивните дни. Това е наша дългогодишна традиция, която нямаше как да не продължим.
Както всяка година, нощувката бе запланувана на заслон „Леденото езеро”, под върха. Пътят до там от Ястребец /където ни изкачи кабинката/ е около два часа и половина, които минаха сякаш неусетно. Поток от туристи бе буквално задръстил пътеката към жижа „Мусала”, че и пътя по-нагоре. Пълно бе с ентусиазирани планинари – мъже и жени, деца, пенсионери, някои дори с домашните си любимци. Заедно с домакините си от България неуморно катереха скали и камънаци и сърби, чехи, руснаци…

През почивните дни туристи масово щурмуваха балканския първенец

След едночасова почивка с похапване на заслона се устремихме към върха. Макар и без тежките раници на гърба, всеки от нас чувстваше умора. Шегите, разговорите за живота и любопитните случки по пътя към най-високата точка в Югоизточна Европа обаче ни караха да пренебрегваме физическото натоварване.

Малко преди върха очите ни събра млад мъж, който бе нарамил колелото си на гръб и с усмивка поздравяваше наоколо. На въпроса как се е решил да качи Мусала с велосипед, той ни отговори, че така се чувства двойно по-удовлетворен…

Ентусиаст носеше и колелото си на гръб към заветния връх

Малко е да се каже, че гледката от върха е неповторима. Под теб се реят високи върхове, небето е кристално синьо, температурата е цели 15 градуса, а подухва и лек ветрец – какво повече може да иска човек?!
Привечер се завърнахме на „Леденото езеро”. Попаднахме на страхотна компания от… четирима италианци. Чужденците, разбрахме впоследствие, си спретнали екскурзия от Генуа до София. От там през Самоков, та на върха! Оказаха се широко скроени души – пяха /опитваха се дори на български/, дрънкаха на китара, танцуваха… Всеки от тях бе очарован от гостоприемството на хижарката леля Величка, а и от всички екскурзианти, превзели заслона.

Не е лесно, но пък почивката накрая е толкова сладка…

С пълно гърло пя и 80-годишна баба, успяла да се изкачи на 2720 м надморска височина. Жената дори забрави да спи от младата и енергична компания, която поддържаше градуса на настроението в базата.
На слизане се натъкнахме на няколко дечица, най-малкото от които едва на две години и половина. Малкото катереше страшния баир над хижа „Мусала”, прихванато с една ръка от баща си. Гледката изуми всички ни. А гордият татко допълнително ни шокира: „Не е малка, трябва да свиква!…”
Тези думи всъщност казват всичко.

Васил Василев