И самоковци на фестивал „Великденски средби” в Македония

Преди 13 години в македонското село Ораовица трима мъже – Васко Василев, Трайчо Атанасов от селото и Георги Божилов-Гебо от България, камерният самоковски състав „Септима” и певици от Широки дол от нашата община посяха заедно семето на фолклорното богатство и братство. За радост това семенце поникна и вече години наред дава плод, който става все повече и по-сладък.
Сега – на 16 и 17 април, се състоя 13-ият международен фестивал „Великденски средби”. Времето ни изигра малка шега с дъжда, който принуди организаторите да преместят празника от манастирската поляна при храма „Свети Георги” в спортната зала на общинския център – град Радовиш.
Тук заедно със състави от Македония, Сърбия, Русия, България бяхме и ние, представителите на Община Самоков – женската фолклорна група „Околийка” от Горни Окол с ръководител Таня Божкова и певческото дуо Латинка Трохарова и Васил Димитров.
Всички групи дефилираха с националните си знамена. Представено бе и журито – Верица Атанасова, Наталия Музарялова от Кострома /много приятна изненада за нас бе участието на гостите от побратимения със Самоков руски град/, Теодоро Горгиева, Бедри Саш, Георги Жеков от България, Вера /съпругата на покойния Трайчо Атанасов/ и главният покровител на фестивала Николчо Николов.
Ние, представителите на Самоков, направихме, както и друг път, изложба от погачи, баници, козунаци, яйца, даже и радуилски боб, които после подарихме на журито и организационния комитет.
И се започна едно представление, в което се вплитаха мелодични песни, красиви носии, чудесни танци, усмихнати лица, жизнерадостни ритми от различни градове и села на няколко държави. Сърдечни ръкопляскания и викове „Браво” подкрепяха изпълнителите. Сред тях възрастните бяха по-малко. Повечето бяха млади хора. Вълнението ни идваше и от малките „фъстъчета”, които не отстъпваха по нищо на по-големите участници. Голямо удовлетворение изпитахме и от факта, че декоративното яйце – голямо и нашарено, което миналата година самоковските деца дариха на фестивала, отново бе в средата на сцената.
Духов оркестър от Сандански подгря началото. Последваха химнът на страната-домакин и песента „Майко Македонийо”, станала химн на фестивала, изпълнена от всички в залата. С няколо песни се представиха група „Околийка” и дуетът на Васил и Латинка. Изявата им бе достойна, заслужиха цяла чанта подаръци. Дано журито им даде впоследствие и нещо повече…
Тръгнахме си, като минахме и през комплекса, където трябваше да бъде фестивалът. Домакините ни гостиха с изключително вкусен боб с месо. Посетихме черквата, разгледахме наоколо и удовлетворени от чудесно прекараните дни в Македония, поехме обратно към България.
Това обаче бе през втория ден от нашето посещение. А през първия ден
– на самия Великден, посетихме град Пробищип, откъдето в понеделник сутринта заедно с местните самодейци се отправихме за фестивала.
През миналата година сегашните ни домакини бяха гости на Бобфеста в Радуил. Станахме приятели и приехме поканата им да гостуваме на „Великденски средби”. Още от автогарата преди обяд в неделя ни поеха гайдар и ръководителката Милевка Здравсковска. Разведоха ни из града, а после ни настаниха в общежитие.
Милевка подробно разказа за Пробищип. Градът има около 9 хил. жители и е център на община с население от над 17 хил. души. Градчето се намира близо до рудника за олово и цинк „Злетово”, в който инвестиции е вложила българска фирма. Тук са изградени и индустриални мощности за производство на батерии и акумулатори.
Местният дом на културата пък е средище на карнавали, кулинарни празници /месене на зелници, боядисване на яйца/ и др.
Истинска атракция е големият и красив Лесновски манастир, който на 21 септември /по тукашния религиозен календар/ чества своя храмов празник – т. нар. Мала Богородица. Тук попаднахме сред множество поклонници и туристи. Жените надянахме поли върху панталоните /такъв е канонът/.
Запознахме се с интересна история, според която по време на турското владичество Мурад бей, идвайки тук, заповядва манастирът да бъде разрушен. Моментално обаче едната му страна се парализира. Чул глас, че ако разруши тая света обител, цялото му семейство ще загине. Отказал се от намерението си… Но до 1985 г. под кръста имало и полумесец.
Тук се издига и голяма черница, която е на близо 8 века и се сгърчила като старец. Гледано отгоре, дървото наподобява кръст. Това оригинално растение сега е под закрила на държавата и на ЮНЕСКО.
През 11 в. отшелникът св. Гаврил Лесновски основава тази света обител. Манастирът пазел мощите на светеца, преди да бъдат пренесени в храм “Св. Апостоли” в Търново.
Черквата – „Св. Архангел Михаил”, е строена през 14 в. /1341 г./ и разполага с едни от най-хубавите икони на Балканския полуостров, изографисани от участници в школата с ръководител Гари майстор. Тук преди време е имало над 300 монаси. Сега монасите са само десетина, но всичко е обновено и много добре поддържано. Впечатление правят скулптурите, дърветата, цветните фигури…
На връщане спряхме, за да видим, макар и отдалеч, две пещери край село Лесново. От едната голяма дупка вадели скали, от които правели воденични камъни. Другата пещера е превърната в черква, изографисана е. В нея, както разбираме, са живели близо 30 години Гаврил Прохорчевски и Яким Осоговски. Една сутрин се разделили и всеки поел свой път.
Тук се издигат и много скали с различни форми от вулканична лава. При град Кратово е бил кратерът.
Вечерта пък бяхме заедно в механа, в която ни сервираха местен специалитет – хлебна ладия, с много и различни парченца месо и зеленчуци.
В понеделник сутринта напуснахме града с това име, получено по времето на падането под турско владичество, както ни разказаха – от пробив на щит… Заедно с певците и танцьорите от Пробищип потеглихме за фестивала в Ораовица, за който вече разказах в началото.