И самоковци се наредиха в „Тракийска броеница”

Сърцата горяха, бузите пламтяха, очите искряха, а краката, о, краката направо летяха по пода на спортната зала „Васил Левски” в Пазарджик, на традиционния фолклорен фестивал „Тракийска броеница”.
В областния град в последния ден на ноември се събраха невероятно много танцьори, за да покажат, че за танца възраст няма. Общо 79 състава от цялата страна окупираха залата. И имената им бяха красиви, пък им и прилягаха: „Жива вода”, „Детелина”, „Жарава”, „Чародейка”, „Мерак”, „Луди млади”, „Армирано цвеке”, „Черга”, „Тракийска магия”, „Гайтани”, „Хорце”, „Плетеница”…
Сред танцьорите имаше представители на Созопол и Силистра, на Козлодуй и София, на Дупница и Ихтиман, на Пирдоп и Панагюрище, на Казанлък, Димитровград, Батак, Ракитово, Велинград…
С всички тях мериха сили и танцьорите от нашата община – от читалище „Виделина” в Широки дол и сборен танцов състав „Росица” /с групи от Райово, Бели Искър и Самоков/. На връх Андреевден, когато според народното поверие денят започва полека да наедрява, самоковските танцьори се вплетоха успешно, много добре, даже отлично в „тракийската броеница”, която вече за пети път бе събрала мераклиите да тропат ръченица и шопски, граовски, мелнишки, тракийски, турлашки, влашки, добруджански, странджански и пр. хора.
Журито в състав: Магдалена Луканова от Видин, главен художествен ръководител, Наталия Кирилова от Сливен, главен художествен ръководител, и Атанас Чолаков от Пазарджик, художествен ръководител, имаше доста трудната задача да определи кой ще спечели голямата награда – статуетка с три играещи фигури /мъж и две жени/, която бе и лого на фестивала. Още десет други стаутетки трябваше да заминат с тези, които са ги заслужили.

Главият експерт „Култура” в Община Пазарджик Лиляна Матакиева приветства присъстващите и предаде сърдечни поздрави от кмета Тодор Попов. Тя пожела успех и достойно представяне на танцьорите.
Художествената ръководителка от Широки дол Екатерина Ковачева беше довела своите 16 танцьорки и двама танцьори, които се представиха с четворно и ситно шопско хоро.
Само от месец репетират заедно танцьорките от сборния клуб „Росица” с ръководител Росица Павлова, но изиграха много добре „Петрунино хоро” и „Пазарджишка ръченица”.
След представянето си те не се разотидоха, а останаха в залата и заедно с участниците в други състави играха по време на почивките. Беше удоволствие да гледаш как триста-четиристотин души играят заедно едно и също хоро. Красиви и многоцветни, усмихнати, весели.
Когато се провеждат певчески фестивали, обикновено можеш да гледаш и слушаш само тези групи, които се представят на сцената. Сега, при „Тракийската броеница”, беше направо идеално – докато състезаващият се танцов клуб тресеше пода, отстрани най-малко десетина други групи играеха на фона на хорото. Образуваха се разноцветни кръгове, които превръщаха залата в своеобразен прекрасен парк с живи цветя. Всяка група имаше различен цвят фанелки, туники, а доста от танцьорите бяха и с народни носии. Магията беше заразила малки и големи – баби и дядовци, момченца и момиченца, девойки и младежи, както и студенти, които наред с лекциите и изпитите се бяха втурнали с любов и мерак към танците.
Премрежиха ни се очите, вратовете ни изтръпнаха да видим всичко и всички. Ръцете ни заболяха да ръкопляскаме. Можеше със сигурност това хоро да се впише в рекордите на Гинес като най-голямото и най-пъстрото. То бе като дъга и есенна гора, събрало в ритъма си много обич и наслада. Както е жива водата, с която утоляваме телесната жажда, така и с този танц утолихме сърдечна тръпка, отдавайки се на една истинска магия.
Върнахме се в Самоков удовлетворени, но и с известно съжаление, че малко са танцовите състави в общината – има ги почти само в Говедарци, Райово, Бели Искър, Марица, Широки дол, Радуил. Сред малките танцьори пък са само почти малчуганите от читалище „Младост” в Самоков.
Защо? Питам се и ми се иска да не е така. Дано се намерят ръководители да създадат повече танцови колективи, които да ни радват с изпълненията си и да ни представят достойно тук и навсякъде из страната. А защо не и навън?!…

Димитрина Божилова