Какво видяхме във Велинград…

Чудех се как да озаглавя тази публикация – дали „Един незабравим ден във Велинград и околностите му”, дали „Още една причина да се гордеем, че сме българи”, дали „Едно ново запознанство, което се надяваме да прерасне в приятелство”… Вероятно има още много варианти за заглавие, едно от които можеше да бъде и „Как се прави семеен бизнес в малък хотел във Велинград”. Това оставям за размисъл на читателите на в. „Приятел” и продължавам по същество.
Група членове на пенсионерския клуб в III и IV квартал начело с председателя Зорница Матина потеглихме сутринта на 24 април с микробус за Велинград. С приповдигнато настроение и закачки не усетихме кога пристигнахме в този спа-център на Балканите. В кокетното спа-хотелче „Деви” чаровната собственичка Цвети ни посрещна с хляб и сол, с чай и кафе, с банички и кифлички.
Докато почивахме, стопанката ни запозна с това, което предлага на гостите на хотела си. Условията са приемливи за пенсионери – 30 лв. нощувка и храна, външен и вътрешен басейн, възможности за масажи и други процедури. Ако имат автобус, всеки ден гостуващите могат да правят посещения, например във вторник – до Батак, в сряда – до Юндола /със спортната зала на Белмекен, язовирите „Беглика”, „Доспат”, „Васил Коларов”/, в четвъртък – разглеждане на забележителностите на Велинград /музея, черквите, паметника на Вела Пеева, парк „Клептуза”…/.
Ние посетихме забележителностите на Велинград и с. Дорково. В музея видяхме гостуваща експозиция от „Етъра” в Габрово: „Конят – приятел и помагач на човека от древността до наши дни”. Други зали бяха посветени на Вела Пеева /1922-1944 г./, на Николай Гяуров, на историята и настоящето на града, на писаните великденски яйца.
В Дорково в мир и разбирателство живеят християни, мохамедани, каракачани, роми. Казаха ни, че най-богати били власите /каракачаните/, а циганите били тихи и работливи като всички останали. Мохамеданите отстъпили терен за построяване на черква, българите пък помогнали за изграждането на джамия…
Край Дорково са крепостта Цепина и Плиоценският парк. Цепина била непристъпна крепост до 12-13 в. Неин владетел бил деспот Слав – смел воин, живял след цар Калоян. Франките изпитвали респект към него и за да докажат уважението и надеждата си, че той може да се противопостави на османските завоеватели, му дали за съпруга незаконна дъщеря на своя крал. Така те още по онова време започнали да посещават този край и дори изградили там първите минерални бани.
По времето на деспот Слав били построени и две черкви, чиито каменни плочи изографисали руски живописци. Две от тези плочи – с ликовете на св. св. Петър и Павел, сега са в Ермитажа в Санкт Петербург. Една от днешните черкви пък е умален модел на „Св. Александър Невски” в София. На името на деспота е кръстен днешният град Доспат. Около Цепина има и няколко минерални извори, за които се разказват интересни легенди.
Над селото е Плиоценският парк /терминологията произхожда от съответния период в историческото развитие/. Тук са намерени кости на животни отпреди 5 млн. години. Районът е изследван и от френски археолози. Централно място в парка заема /поставен под огромен купол, наподобяващ циркова арена/ макет на мастодонт с тежина около 7 тона. Скулптурата с размери, много по-големи от тези на слона, е дело на софийски архитекти.
От вътрешната страна на купола има пък пано, рисувано в Чикаго.
Цвети ни запозна и със своята приятелка София – една неуморна пенсионерка, бивша директорка на детска градина, която нарича всички тамошни управници „мои деца”, но това не й пречи да бъде критична към тях. Създала е инициативен комитет, по чиято идея е издигнат огромен християнски кръст на една височина. В околния парк има „осиновени” беседка и пейки – заможни хора са ги направили, но и поддържат съграденото. Пак по идея на комитета е построен клуб на инвалидите близо до центъра на града.
Сега Велинград иска да прерасне от балкански в европейски спа-център.

Елена Михайлова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*