Лакатишка Рила – предпланина на Рилския масив

Изследване

Георги Захов

Лакатишка Рила е по-висока и по-недостъпна от своите посестрими Верила и Плана, с които обгражда Палакарията от север, запад и юг. От заоблените й върхове и тъмнозелените гори лъха спокойствие и ведрина. Едно пътуване по широкия й гръб впечатлява със стройните иглолистни гори, с многобройните извори, долове и бърда, със зелените пасища на Белчаница и Сухарево. Това е един планински свят, надарен с красива природа, от който се откриват неповторими гледки към Мальовишкия дял на Рила и Седемте рилски езера.
Лакатишка Рила е разположена между долината на р.Черни Искър, Самоковското котловинно поле, Клисурския проход, долината на р. Джерман и седловината Вада /Урсуз вада/.
Река Лакатица разделя Лакатишка Рила на две части; южна – с най-висок връх Зекирица /н. в. 1734 м/ и северна с най-висок връх Белчаница /н. в. 1654 м/. Р. Лакатица образува по течението си няколко уширения, заети от тучни лъки, от които произхожда и името й – Лакатица, а на планината – Лакатишка Рила. Името произлиза от съществителното лъка. Естествено е названието на реката и планината да се изписва с буквата ъ в първата сричка на името. Под влияние на местния говор се е наложило наименование с буква а – Лакатица и Лакатишка Рила.
Най-старо име на Лакатишка Рила, споменавано в турски извори, е Ерлие – заоблена планина.
Северната част на Лакатишка Рила влиза в землищата на селата от Палакарията –Клисура, Белчин, Рельово, Продановци и Доспей. С имената на тези села са наречени и части от това било – Доспейска планина, Продановска планина, Рельовска планина, Белчинска планина, Клисурска планина. Тези наименования в по-ново време постепенно излизат от употреба.
Източна граница на северното било на Лакатишка Рила е Дервишкия пролом, при водослива на Бели и Черни Искър; южна граница – р. Лакатица, Северното палакарийско поле и Клисурският проход /Дервено/; западна – междата между землищата на селата Клисура и Сапарево, като започва на юг по един от притоците на р. Побдена и достига Ковашка чешма.
Релефът на Лакатишка Рила се оформя от поредицата върхове, ридове, долове и потоци, които силно разчленяват снагата на планината. От м. Коритото и рида Асаница в землището на с. Клисура в посока изток следват един след друг цяла поредица от върхове.
Вдясно от пътя по билото е вр. Капаклия /н. в. 1498 м/. След него се издига Белчаница /н. в. 1654 м/ – най-високият връх в този дял. На изток следват вр. Викалата /н. в. 1555 м/ и върховете в Доспейската планина – Сухарево /н. в. 1636 м/ и Цар Шишман /н. в. 1415 м/.
В миналото Лакатишка Рила е била покрита с вековни иглолистни и букови гори. Сега части от склоновете на ридовете, речните долини и високите билни места са оголени. Те са превърнати в пасища и ливади, а склоновете в ниския пояс са заети от обработваеми земи. Иглолистните гори са предимно по южната част, а за северната част са характерни буковите и лесковите гори. По тези места израснаха на големи пространства и изкуствено залесени борови гори.
Южните склонове на това било, към р. Лакатица, са силно разчленени от много ридове. По-дълги и гористи са ридовете Асаница, между долините на рекичките Кало и Голям върли дол, Войводица – източно от Голем върли дол, Тънкия рид – на запад от Клисурско дере, Равни дол – между Граничен дол и Широкото дере, Просеченик – на юг от вр. Белчаница. Следват Дебели рид, Църната скала, Бостанджилника, Дългия борун, Гърбовица и други по-малки.
По-значителни ридове, спускащи се на север от билото, са ридът Бор – между реките Ломо и Шарбан, с най-характерен връх Връшник, ридът Соколовица – между реките Шарбан и Кривопор, Секова бука – между Темна река и р. Ръжана, с върховете Радомирка /н. в. 1229 м/ и Мечкарица.
Ридът Скендерица заема пространството между реките Ръжана и Пърчов дол, с върховете Елова могила, Белия камък и Хайдушка могила и на запад от р. Пърчов дол – Равнището, откъдето се спускат няколко много стръмни рътлини, източно от с. Доспей. По тези рътлини има черни пътища и пътеки, които извеждат към Шишманов връх. В началото на една от тях се намира Шишманово кале.
Най-дълга водна артерия на Лакатишка Рила е р. Лакатица. За нейно начало се приема изворът на Ковашка чешма, с много корита за водопой на стадата. Тази чешма е построена от жител на с. Сапарево с фамилно име Ковашки, по професия – учител. Реката тече в източна посока и при с. Говедарци се влива в р. Черни Искър. Леви притоци на Лакатица, извиращи от северното било, са Кало, Голям върли дол, Граничен дол – образувана от сливането на Клисурско дере и потока Алчако, Широко дере и Рибни дол, който пък събира водите на Големия валог, Пряката долчинка и Джърково дере. Следват Малък Киселички дол, Андреев валог, Тръстовити дол, Голям чифлик и Говедаров дол.
Притоците и реките по северния склон на рида са притоци на р. Клисурчица – Турсуница и Ломо, и на р. Палакария – Шарбан, Темна река и Кривопор, Върбова, Ръжана и Пръчов дол.
Посочените дотук имена на върхове, ридове, реки и потоци са неизчерпаем извор на звучни и образни български местни имена. Това голямо разнообразие се дължи на стопанското овладяване на планината.
Пасищата по билата и върховете й са привличали овчари и пастири, а горите и дърводобивът са били главен поминък на населението. Така всяко по-лично място, всеки рид и долчинка, са получили наименование, свързано с характерна форма или типичен белег, например Остра могила, Връшник, Дългия рид, Кало и др; с името на стопанина, например Андреев валог, Гораново селище, Кременица, Бабина чешма и др.
Има голяма сполука в подбора и избора на имена. Особена звучност придава на редица имена наставката ица, например Лакатица, Асаница, Белчаница, Мечкарица. Имена с такава наставка са пръснати по цялата планина и освен звучност олицетворяват и голяма обич към родната природа, излъчват изтънченост и красота.
Има имена, истински езикови находки. Такива са топонимите Викалата, Сухарево, Върбова река, Връшник, Мечкарица, Белчаница и др.
Някои имена се изговарят и записват според местния диалект, например Камико, Кюнецо, Ломо, Църната скала, Среднио дол и др.
Северното било на Лакатишка Рила предлага интересни маршрути за излети и еднодневни преходи. От центъра на с. Клисура на юг по черен път се излиза на билото, до извора Коритото, с продължение до Ковашка чешма и хижа “Вада”. И с втори вариант на прехода – от Коритото към вр. Белчаница.
Преходът Белчин бани – вр. Белчаница дава добра възможност за опознаване на северния дял на Лакатишка Рила. От разклона на пътя за Баните в южна посока по коларски път се излиза към билото. Първото възвишение е вр. Връшник. След един-два завоя се навлиза в гората, за да се стигне до поляната Извора, където има малка ловна хижа и чешма. На вр. Белчаница се излиза през билните поляни. От върха се открива изглед към цяла Северозападна Рила.
От вр. Белчаница има няколко варианта за пътешествие. На запад – към Коритото, Ковашка чешма и с. Клисура; на югоизток – към долината на р. Лакатица, като по склона на Просеченик и Страгите се стига в долината – до Бързановите егреци. Може и да се продължи по пътя от вр. Белчаница в източна посока, през вр. Викалата и Бабина чешма – там черен път води до вр. Цар Шишман и по Широки дол се слиза в долината на Черни Искър.
Добре познат е пътят до Шишманов връх. Изкачването може да стане по два варианта. Първият – по черен път от Шишманово кале по стръмен склон до м. Равнището. Вторият – от с. Доспей по долината на Пръчов дол до м. Равнището, където в източна посока се отделя пътека за върха.
Едно пътуване по широката и слънчева долина на р. Лакатица дава възможност да се обходи долината от вливането на реката в Черни Искър до Ковашка чешма, от която започват първите струйки на Лакатица. Входът на долината се оформя от склоновете на срещуположните върхове Тапанковица – в южния дял на Лакатишка Рила, и Сухарево – в северния дял. След мостовете на двете реки пътят се прехвърля на левия бряг на Лакатица. На няколко километра от устието на реката долината се стеснява, след което чувствително се разширява. Цялото крайбрежие е заето от ливади и малки блокове ниви. Боровите и смърчовите гори отстъпват по склоновете, за да разкрият пространство за зелените поляни на планината. Пътят продължава срещу течението на реката до Ковашка чешма, която е възлово място за пътищата към високата част на планината.
И само еднодневно бродене из Лакатишка Рила разкрива един непознат свят – тих и спокоен, изпълнен с много слънце и красота.
За разлика от Верила и Плана Лакатишка Рила е по-сурова планина, тя не предлага условия за възникване на селища и доколкото ги има, те са в нейната периферия.
Лакатишка Рила няма циркуси и езера, дълбоки речни долини с издигащи се над тях чуки и зъбери. Нейни безценни богатства са горите, водите, пасищата и добрите условия за пешеходен туризъм. Затова за нея може да се пише с преклонение, но не и с безразличие.