Моята първа ракия

Преживелици

Читателят навярно ще помисли, че става въпрос за изпита първа ракия. Думите ми са за такава, произведена в домашни условия. Първият плод, събран от мен, се оказа от джанка. Измина известно време, през което ферментацията приключи, според мен успешно. Не бях запознат кога и как точно се пече ракията. Затова и закъснях със срока. Излезе доста кисела. Но въпреки това бях доста горд със себе си. Похвалих се на колегите, че и аз като тях съм усвоил занаята за производство на ракия в домашни условия.
– Донеси ни да опитаме, а не се хвали! – отвърнаха ми.
Напълних една половинка и с чувството на добре изпълнен дълг я поднесох на бригадира. Той отпи бавно, примлясна. Тъкмо си помислих, че съм ударил целта, когато в следващия момент бригадирът се намръщи:
– Какъв е този оцет, бе? Не може да се пие!
– Това е ракия! Моята ракия… Като не я харесвате, сам ще я изпия! –разпалих се аз. – Вярно, има малко кисела жица, но все пак си я бива, нали?!…
Оцет – не оцет, като няма друга, бързо я изпиха. После ме взеха на подбив:
– Кога пак ще донесеш от киселата?!…
Не обичам да ме молят, затова донесох отново от моя кисел еликсир. Макар че пак се понамръщиха, бързо видяха дъното на шишето. Знам си аз, спиртът си е спирт! Замайва, вдига адреналина, сплотява, така да се каже, колектива…
Когато всичкият произведен от мен „оцет” свърши, реших да намеря книга за производство на ракия в домашни условия. Прочитайки инструкцията, разбрах къде съм грешал. Разбрах как се прави ароматна истинска ракия. Събрах само здрави, годни плодове. Мухлясалите джанки, круши или каквото и да е друго, не се слагат в кашата, защото после придават гаден вкус на еликсира, наречен българска ракия. Спазих и срока на ферментацията, който редовно всеки ден следях с традиционната клечка кибрит. Ако гори постоянно и не гасне, значи кашата може да се пече. Вече готова, минала успешно през казана, се оставя да узрее в малко буре, което също от своя страна жадно изпива част от еликсира…
Отнесох половинка на колегите ми, които като познавачи дегустираха моето произведение. Опитаха я, пак примляснаха с език и рекоха:
– Това не е твоята ракия! От кого си я купил?
– От никого! Сам-самичък си я приготвих…
– Ти ли!? Твоята нали беше кисела? – впериха невярващо очи в мен колегите ми, очаквайки да се разсмея, за да разберат, че ги лъжа.
Не трепнах. Устоях:
– Киселата отдавна свърши. Научих как се прави! Не чакайте повече оцет от мен…
– Ти си бил майстор, бе! – похвали ме най-после бригадирът, повярвал в новите ми способности.
– Кой – аз? Не, просто следвах инструкцията и успях – отвърнах скромно.
– И други следват инструкцията, пък правят ракията или кисела, или с лош дъх. Затова не ти повярвахме, когато каза, че е твоя – заключи бригадирът откровено.
Така разбрах, че никак не е трудно човек сам да се справи. Важното е да притежава търпение. Щом има и мерак, значи майсторската ракия е готова. Домашна! Знае се от какво е приготвена… Не е от чист спирт и есенция, каквато продават някои на зажаднелите български гърла. Първата изкарана ракия задължително се препича. Тогава и глава даже не боли от изпития с компания алкохол. Все пак, ако човек прекали, не само ще боледува, но и на другия ден ще се губят спомените му…
Така все пак успешно се преборих с направата на истинска ракия – течен еликсир, който кара кръвта във вените ни да буйства.

Васил Софин

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Всеки желаещ има възможността да се включи в новата промоция на фирма Le Vele – “Обзавеждане в бъдеще”, която предоставя 10 % отстъпка от цената за мебели и матраци във фирмените магазини за срок от една година!
Талонът за отстъпка можете да изрежете да изтеглите от фейсбук страницата на фирмата, както и от нашия интернет сайт.
Фирмените магазини се намират на бул. “Искър” № 183 и на ул. “Житна чаршия” № 7. Работното време в делнични дни е от 9 до 18 ч., а в събота – до 16 ч. Собственичката М. Чавдарова можете да откриете и на тел. 0899 892 205.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*