Народът трябва да знае истината за Паисий

Отворено писмо до президента Росен Плевнелиев и Инициативния комитет за честване на 250-годишнината от създаването на “История славянобългарска”

Уважаеми г-н президент!
Уважаеми дами и господа!
Честването на 250-ата годишнина от написването на “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски ще превърне много от дните на 2012 г. в празници, в които всеки българин ще спомене името на Хилендарския монах и ще си спомни за великото му дело, възкресило от мъртвешкия сън един от най-старите народи на Европа – българският.
На вас се е паднала честта да бъдете организатори на това всенародно честване, чиято кръгла годишнина ще се повтори след пет десетилетия, но тогава други ще дават оценка, а тя ще бъде с нови духовни измерения. Дано днес тържествеността не вземе връх над духовността.
Ние, днешните българи, сме длъжници на Паисий. Затова, че неговата История се превърна в пътеводна звезда, която спаси народа ни от потъващия в бездните на времето Български Ноев ковчег, той е канонизиран за светец. И онова, с което сме му длъжници, са историческите грешки на наши учени за живота му.
Първата е подмяната на родното му място.
Най-старото и единствено до 1912 г. /150-ата годишнина от написването на “История славянобългарска”/ предание къде е роден Паисий, е това в самоковското село Доспей. До тогава никой не е изказвал съмнение, че там се е родил Паисий, защото сам той в творбата си е съобщил, че е от Самоковска епархия, визирайки в нея центъра на епархията, т. е. Самоков. /С. Доспей отстои само на 3 км, а землището му опира до самия град./ До тогава редица наши учени и висши духовници са го наричали Паисий Самоковски!
В пристрастие към Самоков ли можем да обвиним Константин Иречек, който в своята “История на българите” /1876 г./ също пише, че Паисий е “роден в околностите на Самоков…” или Марин Дринов, който в писмото си до самоковци по повод освобождението на Самоков от турско робство пише: “…от вашето място се роди Паисий…”?!
А как да си обясним позицията на историка на Самоков Хр. Семерджиев /1872-1932/, чиято майка е самоковка, а бащата е от Банско, и който в не една своя публикация защитава тезата, че Паисий е роден в с. Доспей. През 60-годишния си живот той не е чул от своите предци по бащина линия, че в Банско има предание да е роден там Паисий Хилендарски.
Защо се пренебрегва родовата памет, запазена в потомците на основателя на Самоковската иконописна школа Христо Димитров, който е предал на синовете си Димитър Зограф и Захарий Зограф, а чрез тях и на следващите поколения, че е племенник на Паисий /син на негова и на Лаврентий сестра/ и че Паисий е роден там, където се е родил самият Зограф – в с. Доспей!
Би ли се съгласил някой, например от сформирания Национален инициативен комитет, да му бъде подменено родното място и да му бъде приписан друг родов корен?
А и кой знае повече за собствения си род – той или стоящите до него?
А как да си обясним, че вторият препис на “История славянобългарска”, т. нар. Самоковски препис, е направен от поп Алексо Велкович Попович, който е бил свещеник в с. Доспей – роден е и е живял там! Защо от хилядите български села Паисий е избрал да посети точно това село?
Отговорът е един: защото и монасите са хора. И когато са имали възможността да напуснат манастирските килии – те са отивали при своите роднини и близки. “Монасите се подчиняват на строга дисциплина. Излизането на някого от тях вън от манастира става само с разрешението на игумена, а излизането вън от Св. гора – с разрешението на Събора на старците.” /вж. Болутов, 1961:84/.
Друг източник, който може да направи своите податки за уточняване на родното място на Паисий Хилендарски, е неговото произведение. “ДНК” на всяка литературна творба е в нейния език.
“Не съм учил нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто написах”, е признанието на Паисий. На какъв език тогава е написана неговата “История славянобългарска”?
На църковнославянски и на родния му говор. Още проф. Й. Иванов след откриване на черновата установява, че езиковата основа на Паисиевата творба принадлежи на Самоковския говор. А в наше време езиковедите установиха “съвпадения между характерните диалектизми в ЗЧ на “История славянобългарска” и говорните характеристики на с. Доспей” /вж. Деянова, М., 2006 г., сп. “Български език и литература”/.
В творбата си Паисий няма никъде дори намек за Банско, а препис на “История славянобългарска” там е направен едва след Освобождението!!!
Единственият “документ”, с който Банско претендира да е родно място на Паисий Хилендарски, е “донесената” от хилендарската кондика приписка, в която се говори за “отцовата кукя на Лаврентий, дарена за метох на Хилендар…”
Знайно е, че М. Ковачев “донася” приписката, “взета” от Хилендарската кондика… Защо нашите учени са повярвали на него, а не на ръководителя на групата, изпратена с научна цел, проф. Васил Захариев, който в своите изследвания и научни прояви убедително защитава тезата, че Паисий е роден в с. Доспей. Нека припомним, че няма друг български учен, който да е направил по-задълбочено изследване на делото на самоковските зографи от Възраждането. Такава приписка в Кондиката няма. Не е имало и метох на Хилендар в Банско /вж. Трайчев, Г., 1933:243 и сл./.
Мистификацията, дело на проф. Й. Иванов, с публикуването на приписката във в. “Зора” – 1938 г., налага Банско за родно място на Паисий Хилендарски. Тази преднамерена заблуда се е промъкнала до ден днешен във всички писания за великия Хилендарец, а това превърна и превръща и днес изследователите му в литературни алхимици.
Моралното обяснение на проф. Й. Иванов е: “нека има още едно свято място, където българинът да се покланя…”
Подбудите за това деяние се дължат на други причини. За научно откритие ли ще се смята, ако някой наш учен сега изнесе версията, че св. Иван Рилски не е роден в селцето Скрино, а в някое друго място?
Втората грешка към Паисий е отнемането на 25 години от живота му.
Според намереното край днешния Асеновград монашеско погребение /проф. В. Райков/ Паисий починал през 1773 г. Този гроб е приписан на автора на “История славянобългарска”. Никакъв знак няма, който да “сочи”, че това е бил Паисий.
Най-достоверната година за смъртта му е годината 1798-а. Има ли нещо, което да буди съмнение в приписката, датирана в светогорската кондика: “Да се знае какво се яви у манастиро дяк Марко, та си стори абер от Самоков какво се представи Паисий йеромонах Хилендарски и не се поврати вече на Света гора, а са го копале во гробе отца поп Никола на харно место. Бог да го прости три пати рекоа тука.”
С годините на неговата смърт е свързано и мястото, където е погребан.
Това е третата историческа грешка към Паисий.
Уважаеми господа!
Сега е времето и ваш дълг е да поправите тези грешки. Българският народ не бива повече да бъде заблуждаван, той трябва да знае истината за Паисий, защото историята не прощава никому. Тя наказва със забрава.
Владимир Георгиев
кмет на община Самоков
Ирена Коцева
председател на Общински съвет – Самоков
Иван Ненов
автор на книгите “Истината за родното място на Паисий Хилендарски” и “Самоковският препис” на “История славянобългарска”