Нашенски зетьове: „Да мълча и трая, докато ми дойде края!…”

„…И биде в лето 1971-о за пръв път сътворен зетьовски празник у великом граде Етрополе и сдружиха се вси зетьове!… Халал да им е и нека вечеят!…”
Това написа Николай Коев-Кофето преди 44 години и толкова здрави основи положи на „Зетрополе”, че и до днес този празник остава. На 27 и 28 юни той отново събра многострадалните зетьове от цяла България в града, в който има 640 зетя – във всяка къща се е сгушил и си трае поне един заврян зет…
Кофето бе вдъхновител, инициатор и създател на празника, творец – художник и сценарист. За удовлетворение и гордост нашият Георги Божилов-Гебо бе негов сърдечен приятел от казармата и двамата заедно работеха върху „Зетрополе” в Етрополе и „Чичовци” в Сопот. При всяко честване на етрополския празник ние бяхме сред гостите със специална карнавална група.
И тази година по покана на домакините в Етрополе гостува сборна група от нашия град, която включваше и представители на Горни Окол и Бели Искър.
Началото на зетьовия празник се даде по традиция край Зольовата чешма, построена в прослава на Дончо войвода и етрополската хубавица Рашка. За тяхната безрезервна обич и вярност разказват бистрите студени струи, а ако ерген пийне от водата, остава завинаги в Етрополе… Оттук тръгна карнавалът-шествие начело с красивите мажоретки с нови, още по-хубави костюми, танцуващи под звуците на духовата музика. Плакати, надписи, карикатури, весели заигравки, музиканти, танцьори, певци, кукери вървяха между шпалир от хора по тротоарите, смеещи се на шегите на представителите на Оряхово /Н. Коев-Кофето е от там/, Ръжево Конаре, кукерите от ансамбъл „Богуни” от с. Войнягово /навремето те бяха първите, които с Гебо заведохме на този празник в Етрополе; и до днес те са редовни участници, като сред тях бяха и кукерчетата Маринка и Мирела на по 4 г., Мирела и Стилиян – на по 5…
Следваха представителите на с. Велино, на Алфатар, на Тъжа и Самоводене, нашата сборна група – жените от фолклорния състав на Горни Окол, участниците в детската певческа група „Българче” от Бели Искър /с карнавални костюми/, мажоретки от клуб „Аполон” и др. Облечени в народни носии, Латинка Трохарова и Васил Димитров носеха плаката. Жените от Г. Окол пък разиграха, пеейки, право хоро…
Участниците в шествието и всички хора се събраха на площада. Сатиричен състав към местното читалище „Тодор Пеев”, създаден и ръководен дълго време от Кофето, представи скечове. Предишния ден бе сниман и филм за Н. Коев, който почина преди няколко години, само два месеца преди Гебо. Сигурно е, че двамата там горе са отново заедно и творят съвместно…
От името на тъщите най-старите, най-устоялите и най-послушните зетьове /сред тях бе и нашият многоуважаван околски зет Йордан Илков/ получиха почетни грамоти „Златен зет” и подаръци. Васил Сводски, един от старите етрополски зетьове, прочете клетвата, която младоците трябваше да повтарят и чийто финал бе: „Да мълча и трая, докато ми дойде края”. Сред младите зетьове бе и англичанинът Клиф Портлог, съпруг на певицата от Етрополе Вили Рай. Всички /а заедно с тях и нашето момче от Бели Искър Данис Георгиев/ целунаха знамето и се заклеха да слушат и да изпълняват това, което им наредят тъщата, тъстът и булката. Всички получиха и подаръци.
От името на нашата група пък пишещата тези редове връчи на зам.-кмета на Етрополе самоковски картофи и радуилски боб.
Тръгвайки за Самоков, се отбихме в правешкия храм „Св. Теодор Тирон”. Изграден през 12 в. и унищожен през 1836 г. от турците, той е възстановен три десетилетия по-късно от родолюбци, чиито имена са изписани на купола. В 1976 г. е обявен за паметник на културата с национално значение, а е изцяло завършен през 2007 г. В черквата, докато палехме свещи, 5-годишният Алекс Георгиев, без да го кара някой, застана пред олтара и без грешка каза молитвата „Отче наш”. После игра редом с по-големите хоро на площада и облечен като кенгуру, стана всеобщ любимец. Всички пийнахме и от ледената вода на чешмата, изградена на 4 май 2005 г. с пожеланието: „Благословени да бъдете, които сте дошли тук!…”

Димитрина Божилова