На кушия в Радуил

Който веднъж се е качил на кон, никога не забравя усещането, че ще стигне с него на края на света. Любовта е взаимна, защото се знае, че от най-древни времена конят и кучето са най-добрите и най-верните приятели на човека. Кучето е пазач, а конят е и за работа, и за удоволствие. Затова българите, яздили коне заедно с хан Аспарух, а след векове и с Бенковски, са отредили празник на красивото животно – Конски Великден /Тодоровден/.
Тази традиция не се е загубила през годините и в Радуил. На 19 март пред кметството наизлязоха много хора – повечето мъже, а след като „пусна черква” дойдоха и радуилки. На масата вече имаше бяло и червено вино, ракийка, че и мезета.
В кушията пък участваха трима млади мъже с коне и две каруци. Протоиерей Николай Аршинков този път не можа с песнопения да благослови конете, тъй като си бе загубил гласа, но го замести Георги Андреев, който поръси за здраве нагиздените с помпони коне, водачите им и публиката със светена вода и китка пролетни цветя.
Конете на Иван Димитров, Ради Йончев и Андон Веселски премериха сили по стръмната улица „Ибър” – от кметството до гатера. Победител стана много красивият петнист кон на Иван.
Атракция сътвориха и двете каруци. Димитър Стоянов победи убедително Георги Георгиев /Корейчо/.
Най-добрите коне тук са отглеждани с много обич от Николай Спасов. Земеделец, скромен и приятен събеседник, той бе отстъпил коня си на младежите.
Конете получиха лично от кмета Любомир Димитров чували с фураж – по 60 кг за победителите и по 40 кг за останалите.
Слънчевото време, както и цъфналите сливки, иглики и лалета направиха празника още по-хубав.