На Солунска глава заедно с приятелите от Струмица

В средата на юли, в контекста на предстоящия за подписване в началото на август договор за сътрудничество и добросъседство между Република България и Република Македония, се проведе и нашата поредна проява заедно с приятелите от клуб ”Ентусиаст” от Струмица. Целта бе да се изкачи първенецът на третата по височина планина Якупица (Мокра планина) вр. Солунска глава – 2540 м.
С организацията на акцията, както винаги, се нагърбват двамата доайени – Николай Николов от българска страна и Кольо Ристов от македонска. Благодарение на тях за пореден път всичко преминава безупречно и безаварийно. Групата ни се състои от 30 човека, с макар и скромно, но за сметка на това дейно участие и на двама самоковци – Николай Николов и Добри Фингарски.
Дългият ни път от София преминава през Велес – известен общински, културен и епархийски център в Провардарска Македония, живописно разположен на брега на Вардар, по склоновете на очакващата ни планина Якупица, на магистралния път от Скопие за Атина.
Последвалите шейсетина километра са истинско предизвикателство за машина, шофьор и пътниците – туристи, тъй като пътят става все по-тесен и криволичещ от завой на завой по дефилето на р. Богомила. Преминавайки през родното място на поп Богомил (с когото свързваме движението на богомилите) – с. Богомила, достигаме и крайната точка на автобусната ни одисея – с. Нежилово. И точно когато мислим, че сме вече насред дълбоката пустош и планинска дивота, погледите ни приковава големият новопостроен хотелски комплекс, включващ и рибно стопанство с ресторант, чиито главни специалитети са многото видове пъстървови риби. Естествено, не устояли на изкушението, се възползваме максимално от чудно вкусните пъстърви и леденото пиво, подействали ни като истински еликсир след продължителния път в жарката юлска събота.
Следващата ни отправна точка е хижа „Чеплес”, до която ни води стръмна пътека. Заредени с енергия, за около 2 часа стигаме в хижата. Тя се състои от стара, автентична и красива част във възрожденски стил, и нова, модерна, с почти хотелски условия. Любезният домакин Тодорче Георгиев е известен със страстта си към планината; той е и планински водач, и добър приятел.
Бурната вечер, на топло до камината, с многото и така вкусни местни блюда и напитки (осигурени от приятелите ни от Струмица и домакините от х. „Чеплес”), бе огласена от популярни туристически и патриотични песни, китарен звън и танци на народите; разменени бяха подаръци и топли слова между домакини и гости.
В ранната неделна утрин навъсено небе ни изпровожда към вр. Солунска глава под зорките погледи на тримата водачи: Николай Николов, Тодорче Георгиев и Кольо Ристов. Още от хижата наклонът става сериозен и напредването е бавно, през гора и папрат с човешки бой, през поляни с много познати /жълт кантарион, еньовче, котешка стъпка, риган, бял и жълт равнец/ и непознати билки, с попътни пасажи от ароматни горски ягоди.
След кратка почивка при студения извор в м. Долна бабина дупка, към втория час вече сме на билото на величествената Якупица, откъдето започват да се редят гледки във всички посоки. Времето решава да скрие някои от тях – гъсти мъгливи облаци ни обграждат отвсякъде. Веднъж достигнали билото обаче, вече е по-лесно.
След още 40 минути ни очаква последното стръмно изкачване към върха, по серпентини и ронливи камънаци. Позадъхани, един по един, изпълзяваме на Солунска глава, а мъглата се сгъстява все повече, и още, и още…
Самият връх в по-голямата си част е ограден с широк плет от бодлива телена ограда, зад която се помещава военен обект. Поради това най-високата кота не може да бъде достигната. Доколкото разбираме, до преди години дори достъпът до върха е било изцяло забранен. Все пак откриваме най-високото достижимо място, което „окупираме” и на воля се фотографираме на фона на мъглата и редовете бодлива тел.
Северните склонове на Солунска глава са просто зашеметяващи – мраморни отвеси с височина до 700 метра, страховито изрязани, като от небето се врязват в долната земя…
И, както традицията повелява, нашият водач Николай Николов се е погрижил да осигури топло и ароматно кафе, приготвено тук, на място, за всички над тридесет участници в изкачването.
Дотук ни изтърпява мрачното небе и като че ли за да ни изпрати, дъжд шурва и започва да се лее, та чак до София обратно почти не спира.
Така, двайсетина дни преди подписването на договора, ние, обикновените туристи от двете страни, за пореден път доказахме, че когато има приятелство и добри общи каузи и идеи, дори и без писмен договор, винаги можем да общуваме прекрасно, да споделяме заедно красоти, гледки, да делим една софра, да бъдем хора и приятели.
Еестествено – очакваме сега новите следващи срещи, този път в любимата ни Рила…

Добромир Фингарски
Снимка: авторът

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*