Няма ли кой да се погрижи за банята и центъра на Белчин бани?

Отдавна не бях ходил в Белчин бани. Попитах познат, който често посещава банята какво е положението сега там. „По-зле е от преди”, отговори ми. Честно казано, не повярвах. Още повече, че последните ми спомени отпреди няколко години бяха за едни порутени сгради в центъра на курорта, като след бомбардировка.
Е, вярно, сега тях ги нямаше, но не знам дали не беше по-добре да ги има… Колкото и абсурдно да е това! Защото трудно може да се намери по-неприветливо място от центъра на курорта в сегашния му вид. Наистина, старите изтърбушени сгради ги няма, но тяхното място сега е празно и тук са се настанили само буренаци, тръни и храсталаци. Подобна е картината и в обширното пространство пред сградата на банята. Навсякъде просто ти бодат очите изкорубена настилка, тревясали площи, изпочупени клони, разни саморасляци. Едва се забелязват някогашните алеи и тротоари. А всевъзможните боклуци са навсякъде. Всичко е съвсем занемарено, оставено на произвола на съдбата.
Същият облик има и самото здание на банята – с изпопадала мазилка, неуютно, студено. В мъжката баня /в женската нямам представа как е/ чудесният басейн е преграден наполовина, другата част не се използва. Курни и душове не са регулирани. Да, билетът е 3 лв. – поносима за днешно време цена, но защо е такава цялостната обстановка в самата баня и около нея?!…
В съзнанието ми изплуваха спомени отпреди повече от половин век – от края на 50-те и началото на 60-те години. Бях поотраснало дете и много добре си спомням прекрасната голяма цветна градина пред новата импозантна сграда на банята /завършена през 1956 г./, водоскока, шадравана, специално обособеното място за пиене и наливане на минерална вода, многобройните пейки, павилионът, оживлението наоколо. Районът беше благоустроен и почистен. Всичко светеше, дето има една дума.
Отсреща беше сградата на общината /по онова време Белчин бани бе общински център на околните села – Белчин, Рельово, Клисура и Алино/. На първия етаж в тази постройка беше ресторантът. Наоколо имаше цял търговски комплекс – магазини за хранителни стоки, за плодове и зеленчуци, манифактура. Малко по-нататък – към отклонението за самоковския път, работеше и малък хлебозавод.
Хотели /макар и не луксозни/, почивни станции и частни вили предлагаха на изгодни цени стаи за почивка на курортистите. Тук свои бази имаха софийски предприятия. Хубава почивна станция притежаваше Окръжният съвет. Свой профилакториум построи самоковската фабрика „Борис Хаджисотиров” /”Слатина”/ и тук редовно почиваха и се лекуваха работниците от голямото текстилно предприятие; сега и него отдавна го няма.
Построена беше поща, по-късно – и туристическа спалня, в горичката край банята пък израсна ресторант с оригинална архитектура.
В курорта се уреждаха събори, културни прояви, тържества. Посещението на Белчин бани бе своеобразен празник за живеещите в Палакарията, а и за жителите на Самоков и крайградските села.
Сигурно всичко това сега звучи като приказка, но си беше самата действителност.
Истина е, че през последните години настъпиха големи преобразования в района между Белчин бани и Белчин – построени бяха три комплекса с басейни с минерална вода, с търговски заведения и атрактивни съоръжения, да не говорим за Цари мали град над Белчин. Благоустроен бе входът на селото откъм Баните. Но всичко това е плод преди всичко на лична и фирмена инициатива и възможности.
Изцяло асфалтирана бе по проект от Общината преди няколко месеца петкилометровата отсечка от отклонението от пътя за Дупница през селото до кръстовището с шосето за Ярлово, преди курорта. Има и планове за ново голямо комплексно курортно строителство в този район. Дай Боже и те да се осъществят.
Но ще остане ли центърът на Белчин бани в това нелепо състояние, едва ли не като след война?
Преди десетина години имаше предложение самата баня да стане собственост на Община Самоков, но общинските съветници не се съгласиха. И всичко остана на практика на произвола на съдбата.
Но ако за банята отговаря друг, поне благоустрояването и поддържането на чистотата в курорта би трябвало да са грижа на „местна почва”. Баните се „водят” към Белчин, но очевидно не е по силите и правата на едно кметство да се грижи за курорта. Тук отговорности би трябвало да имат Общината, Областната управа, а и държавата. Не може един курорт, който допреди две-три десетилетия бе една от визитните картички на нашия край, да бъде сега в такова отчайващо, бих казал, състояние.
Големите планове за развитие на Белчин бани, дори и да се осъществят, ще станат факт след години. А тук думата е поне за текущо поддържане на Баните, най-малко за освежаването на банята и за благоустрояване и почистване на централната част на курорта.
Минералната вода на Белчин бани е изключително полезна. Това е мнение както на специалистите, така и на самите посетители на банята. Водата помага много при лечението на артрит, ревматизъм, счупвания, радикулит, ишиас, тромбофлебит, простатит, кожни заболявания и пр.
Истина е, че минерална вода има и в комплексите, за които стана дума по горе. Но два от тях /откритите/ могат да се ползват само за два-три месеца през лятото, а в единствения покрит работи целогодишно, но цените там не са по джоба на всеки. В този смисъл съществуването на банята в курорта през цялата година е истинско богатство, но са абсолютно необходими много по-добри условия и предпоставки за тази цел. Необходим е, казано в прав текст, основен ремонт на сградата, а и на пространството пред нея, на целия стар център на Белчин бани.
Нелепо е, че преди 50-60 години курортът беше в своя разцвет, а сега е на другия полюс.
Наистина е дошло време не само за размисли, но и за конкретни действия. А те биха били от полза преди всичко не за друг, а за жителите на Самоков и района.

Тодор Попов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*