Околосамоковско

Боровец, Говедарци, Бели Искър, Белчин – със сигурност се сещате за тези населени места в Самоковско, когато някой ви попита кои кътчета от родния край са най-популярни за туризъм. Е, ако трябва да съм честен – и в моето съзнание моментално изникват боровата омая на Рила, величествените Орлови скали, алпийския Мальовишки дял, минералните извори на Белчин…
Тази събота, на 6 юни, след някакви си 22-23 км, изминати с велосипед, си дадох сметка, че всъщност красотата е навсякъде около нас. Тя ни чака – спокойно, тихо, безмълвно. Без да натрапва присъствието си. От нас зависи дали ще попаднем в „капана” й, дали ще се фокусираме върху акцентите на природата – дръвчетата с разцъфнал бъз, дъхавите акации, разноцветните ливади, пълни с живот и… „ловци” на гъби, зашеметяващите гледки към изрисуваните сякаш лично от Божията ръка извивки на Рила планина…
Тези пейзажи и аромати, усещането за свобода и естетическа наслада на няколко пъти ме спираха за кратка почивка и размисъл край реките Палакария и Искър по време на кратка велообиколка по направление Самоков – Продановци – Райово – Злокучане – Драгушиново – Самоков. Само за час и половина изпитах толкова емоции, използвах толкова сетива и оползотворих толкова въображение, колкото не бях го правил в последните седмици и месеци. Този час и половина измина като един миг, но всъщност усещането бе като за цяла вечност. В съзнанието ми остават галените от ветровете треви на полето между Райово и Продановци, крякането на жабите в края на Райово, музикалният съпровод на щурците край Палакарията, дори онази стара спирка на софийския път, на която се вееше плакат на Лили Иванова… Новоасфалтираната отсечка през Злокучане и Драгушиново пък сякаш ми остави за десерт впечатляващите гледки към Рила.
Вярвате или не – тези кратки мигове всъщност могат да ни дадат много повече, отколкото можем да си представим. Пожелавам ви и лично да се убедите в това!