Отново в казармата след половин век

Задушевна среща си направиха част от наборите 1943, 1944, 1945 г., служили в самоковското „долно” поделение – 40 750.
Навръх 2 юни побелелите вече мъже почетоха под воя на сирените паметта на загиналите герои за свободата на отечеството, а после – в слънчевия и прохладен пролетен ден, бяха желани гости на уютно заведение в Туристическата градина. Тук си дадоха среща трийсетина „момчета”, прехвърлили вече 70-те, дошли специално от Дупнишко, Кюстендилско, Софийско, Разложко, имаше и самоковци.
Часове наред край сякаш нямаха спомените за войнишкия живот, за трудностите и хубавите моменти, за офицери и старшини, за ракетите, за артилерията, за някои малки прегрешения и последвалите наказания, за учения и разни случки, за по-сетнешния живот в „цивилизацията”, за приятелите, които вече ги няма…
Всички бяха приветствани от сърце от основния организатор – Илия Гърчев от Мелник. Той зарадва наборите и с мелнишко вино, което, естествено, не се нуждае от реклама. За втори път по негова инициатива /след миналата година/ се състоя подобна среща.
След казармата той е работил като шофьор на самосвал към мина, а после години наред като таксиметров шофьор. След промените през 1990 г. пък отваря „Хубавата кръчма” в Мелник и стопанисва този „Мелнишки рубин” /както е официалното име на механата/ вече четвърт век.
Като таксиметърджия и като стопанин на механата е имал щастието да общува с Петър Слабаков и Джоко Росич, с Невена Коканова и Стефан Данаилов, с Евтим Евтимов и Влади Въргала, с Йосиф Сърчаджиев и Жорж Ганчев… Но спомените от войнишките години непрекъснато го преследват и изкарват и сега, след половин век, сълзи в очите му. Пред погледа му и днес – след толкова десетилетия, е неговият командир в Самоков – капитан Диновски, един, по думите му, „образцов офицер”.
Показва и стихотворение на своя набор Васил Томанов от голямото пиринско село Елешница, посветено на самоковската среща:
„И ти да видиш – чудо стана,
промяна някаква в нас настана
– по челата ни бръчките се скриха
и очите по младежки заискриха!
Отново младите войници бяхме
и любими песни с любов запяхме.
Така на Втори юни в Самоков на среща
запустялата казарма ни посрещна!…”
Мъжете съжалиха, че вече няма казарма, макар и за по-кратък срок, за да усетят младите какво е ред и дисциплина, какво е хигиена и… отговорност. А и какво е другарство и човещина. За да ги има после цял живот…
Наборите се разделиха с прегръдки и с пожелания най-късно догодина на този паметен ден пак да се видят.