От сърце за Йордан Прокопиев

In memoriam

Безсилни бяхме да спрем смъртта, но силни сме да пазим светлия спомен, който остави в сърцата ни една от ярките и самобитни земеделски фигури в Самоковско – Йордан Прокопиев!
Йордан Апостолов Прокопиев /бай Данчо/ угасна в късния следобед на 28 май 2014 г. с широко отворени очи и жажда за живот. Неговата книга „Упорита борба с живота”, издадена приживе, е кратко олицетворение на цялостната му разностранна дейност.
Роден на 6 октомври 1930 г. в с. Изгрев, Плевенска област, Йордан Прокопиев израства в земеделско семейство. Основно образование завършва в родното си село, а през 1944 г. се записва в гимназията в гр. Левски. Баща му е обявен за кулак само защото притежава 90 дка собствена земя. В гимназията Прокопиев се сприятелява с Илия Данов, който по-късно е осъден от Народния съд, а след 10 ноември 1989 г. участва във възстановяването на БЗНС „Н. Петков” и е гл. редактор на в. „Земеделско знаме”.
Прокопиев завършва гимназия, но не може да следва, тъй като е „син на враг на народа”. Отбива военната си служба като трудовак в оловните рудници край Мадан. Поради произхода не може да си намери работа в родния край и се озовава в Генерал Тошево в Добруджа, където работи като бояджия и отчетник на тракторна бригада.
След години, твърдо решен да учи, записва задочно агрономство в Селскостопанския университет в София. През 1962 г. идва в Самоковско и е назначен за управител на селскостопанския филиал в Злокучане. Остава да живее тук, създава семейство, раждат му се две дъщери.
Завършва висшето си образование и въпреки недобрата политическа характеристика се проявява като отличен специалист, дисциплиниран и отговорен ръководител. Налага се с високия си професионализъм и всеотдайност и през 1983 г. е назначен за председател на АПК – Белчин бани. Член е на БЗНС и както обичаше да казва: „Аз бях единственият председател на АПК в България, който не бе член на БКП!”
10 ноември 1989 г. го заварва като директор на ОССС-Самоков.
За Й. Прокопиев земеделието и земеделската идея бяха съдба. След пенсионирането си бай Данчо посвети по-голямата част от личното си време на самоковската земеделска организация. Не пестеше сили, време и средства. През 1991 г. бе издигнат от БЗНС за кандидат за народен представител във Великото народно събрание.
С голямо желание работеше за издигане на силата и авторитета на самоковската организация – най-голямата в Софийска област. Беше член на Управителния съвет на БЗНС, на Върховния съюзен съвет, на областното ръководство, непрекъснато бе и в ръководството на общинската земеделска организация.
Ще го помним като деен организатор, убедителен събеседник и извор на идеи и инициативи. През последните години от живота си бай Данчо се посвети активно на каузата, която самоковските земеделци поехме, като излязохме с декларация за обединяване на всички земеделци в страната. Й. Прокопиев казваше: „БЗНС го е имало и ще го има, за да я има България!”
Неговата упорита борба, въпреки коварната болест, която го връхлетя, е пример за подражание от всички нас.
Самоковските земеделци дават обет, че ще запазят традицията на „Оранжевото утро”. Всяко следващо „Оранжево утро” в Самоков ще бъде и в памет на бай Данчо.
Прекланяме се дълбоко пред неговата светла памет!

Д-р Николай Димитров
съпредседател на Общинската земеделска дружба в Самоков

Ръководството на Земеделския съюз – Самоков кани членовете и симпатизантите на панихида по повод 40 дни от смъртта на своя съидейник и общественик Йордан Прокопиев на 6 юли, неделя, от 11.10 ч. на гроба му в парк „Ридо”.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*