От 30 август до 1 септември – Бобфест 2019 в Радуил

Радуил, родната къща на Георги Божилов-Гебо. Бумтяща печка и… гърне с боб, от което се носеше такава ароматна миризма на магданоз, чубрика и джоджен, че нямахме търпение да хапнем от тази вкусотия. Не беше ни за първи път, защото ние винаги сме обичали бобената чорба.
Сърбахме и в един момент от устата на Гебо се отрониха следните думи: „Знаете ли, че моят прадядо е донесъл първите зърна на боба и затова е носил и прозвището Пръдльов /сещате се защо/. Бобът станал евтина храна на работещите по маданите. Радуилки започнали да го садят в градините и разбрали, че този зеленчук е много подходящ заради чистия въздух, богатата почва и кристалните води на трите реки, минаващи през селото – Марица, Ибър и Стрименица. След години на Пловдивския панаир сам княз Фердинанд го оценява много високо и му дава златен медал…”
Гебо можеше с часове да разлиства историята, за да докаже колко важна за българина е тази уж проста храна. Той успя да покани на среща в селото светила на селскостопанската наука от Добруджанския институт. За наша радост те издадоха т. нар. Патент на радуилския боб и ние бяхме много горди с това.
Така оцени растението, което учудваше и с това, че расте само като се вие около 3-4-метрови пръти /притки/ и ражда златни зърна – плосък, едър, бързо увиращ и много вкусен плод.
Роди се идеята да му посветим празник и да споделим радостта си с хора от цяла България – певци, танцьори, музиканти. Доволни бяхме и от това, че тогавашният кмет на Радуил Иван Андреев прегърна идеята и заедно с радуилци направихме първия Бобфест на селския събор за Богородица през далечната вече 2003 г.
И ето вече толкова години празникът завладява сърцата и душите на домакини и гости. Всяка първа събота и неделя на септември селото става сцена за изява на българите, които живеят с магията на родния фолклор.
Николай Султанов и Борис Дамянов от Сливен изработиха скулптурка „Златен боб”, медали „Златен фасулицър” и… истинско бобено топче, с което се открива и закрива фестът. Художникът Валери Александров /Валекс/ всяка година подготвя грамотите и дипломите, които са все различни и много красиви.
Много художници и карикатуристи участват със свои творби в изложбите. Майстори на занаятите показват своите творения. Можеш да гледаш, да слушаш, да си купиш нещо, да играеш на хорото, да се радваш на красотата на носии, на младостта на юношите и девойките и на мъдростта на възрастните хора.
В моята глава се роди идеята да се направи и музей на боба. Уредихме го в една от залите на местното читалище „Христо Ботев” и с всяка изминала година музеят се обогатява с все повече нови експонати. Всеки дошъл на Бобфеста може да го разгледа. Има какво да се види – покани, грамоти, плакати, сбирка от различни видове боб, подаръци от гостуващите състави и много други неща.
Историята на селото, неговите жители от миналото и днес, хумор и друго разнообразно четиво, много снимки – с това пък са пълни страниците на вестник „Радоил”, който издаваме всяка година, за всеки празник.
Плакат и вестник получава всеки, който ни е уважил и е дошъл в селото.
С усмивки и приятелски прегръдки посрещат гостите певиците от двата фолклорни състава в Радуил – „Детелини” и „Здравец”, дамите от групата за стари градски песни. Танцьорите от „Ибърски ритми”, „Лудо – младо” и „Радуилче” пък увличат на хорото всички.
А докато се радваме на малки и големи артисти на сцената, в двора на черквата къкрят 10-12 казана, в които бобът, след като стане готов, ще храни всеки, гостувал ни в Радуил.
Сигурно има доста неща, които изпускам, но за да опиша всичко, ще са нужни стотици страници. Мисля, че все пак читателите ще узнаят от тази публикация много неща, свързани с радуилския боб.
С ваша помощ, скъпи приятели от България, Северна Македония, Сърбия, ще поддържаме този огън, за да оживява през годините фолклорното ни богатство.

Димитрина Божилова